— Отивам си у дома.
— Бъди учтив — каза госпожа Мол — и ме запитай, ако обичаш, накъде съм потеглила аз!
— Накъде пътувате?
Тя се облегна на рамото му и прошепна:
— Офейквам! Едно от момчетата, които бях наела, взе, че издаде заведението. Научих за това днес сутринта от един полицейски чиновник, на когото бях удвоила месечната заплата. Ще дойдеш ли с мен в Будапеща?
— Не — каза той.
— Нося със себе си сто хиляди марки. Няма нужда да ходим чак до Будапеща. Искаш ли да се прехвърлим през Прага в Париж? Ще живеем в „Кларидж“. Или пък ще отидем във Фонтенбло и ще си наемем малка вила.
— Не — каза той, — аз се връщам у дома.
— Ела — замоли го тя. — Взела съм със себе си и скъпоценности. А останем ли без пукната пара, ще почнем да изнудваме бабките, дето идваха при мене. Зная интересни подробности. Или предпочиташ да идем в Италия? Какво ще кажеш за Беладжио?
— Не — отвърна той, — аз се връщам при майка си.
— Ах, ти, проклето магаре — гневно прошепна тя. — Да не искаш да коленича пред теб и да ти се обясня в любов? Какво имаш против мен? Да не би да съм прекалено образована за теб? Може би предпочиташ някоя глупава гъска? Слушай какво, на мен най-сетне ми омръзна да тичам подир първия срещнат мъж. Ти ми харесваш. Постоянно се срещаме. Това не може да бъде случайност! — Тя го хвана за ръката и почна да гали пръстите му. — Моля ти се, ела с мен!
— Не — рече той. — Няма да дойда с вас. Приятно пътуване!
Ирене Мол го задържа.
— Жалко, много жалко. Може би друг път. — Отвори чантата си. — Трябват ли ти пари?
Поиска да тикне в ръката му няколко банкноти. Той сви ръката си в пестник, поклати глава и влезе в купето.
Тя постоя още малко отвън пред вратата и не отделяше поглед от него. Фабиан се извърна към прозореца. Влакът минаваше през някакво село.
Беше към шест часа вечерта, когато Фабиан пристигна. Излезе от гарата и видя пред себе си градската църква. Стори му се, че тя го оглежда строго от главата до петите, и сякаш пита: „Защо днес никой не те посреща? И защо си пристигнал без куфар?“
Тръгна по пътя край бента и прекоси под стария виадукт. Над него тракаше монотонно някакъв безкраен товарен влак, каменният свод ехтеше. Къщата, в която на времето си бе живял учителят Шанце, току-що бе боядисана. Останалите сгради се издигаха със сивите си фасади — същите, каквито ги помнеше от детинство. В ъгловата къща, която бе собственост на акушерката Шрьодер, беше отворен нов магазин — месарница; на витрината още имаше цветя.
Бавно се приближи към къщата, в която беше роден. Колко позната му беше улицата. Знаеше фасадите, знаеше дворовете, мазетата и таваните, на всяка крачка чувствуваше родното. Но хората, които влизаха и излизаха от тия къщи, му бяха чужди.
Спря. „Магазин за сапун“ — пишеше над едно дюкянче. На витрината бе залепен някакъв лист. Той прочете:
„Сега има намаление на цените и на тоалетните сапуни: марка «Лавендел» — двадесет вместо двадесет и два пфенига. Сапун «Торпедо» — двадесет и пет вместо двадесет и осем пфенига.“
Приближи се до вратата.
Майка му стоеше зад тезгяха, пред нея имаше две купувачки. Тя се приведе стегнато и остави пред едната от тях пакет със сапун на прах. След това взе лист амбалажна хартия и дървена лъжица, загреба от една бъчва малко катранен сапун, премери го и го уви. Фабиан подуши миризмата на сапун чак вън, на улицата.
Натисна дръжката на вратата. Звънчето над входа иззвъня. Старата жена вдигна поглед и уплашено отпусна ръце.
Той направи няколко крачки към нея и с разтреперан глас каза:
— Мамо, Лабуде се застреля.
И внезапно сълзите бликнаха от очите му. Отвори вратата, която водеше към задната стаичка, затвори я пак, седна на канапето до прозореца, погледна към двора, отпусна бавно глава върху перваза и заплака.
Двадесет и трета глава
— Какво му е? — запита на следната утрин бащата.
— Уволнили са го — рече майката. — Освен това се е самоубил приятелят му Лабуде, не помниш ли, дето на времето се запознаха в Хайделберг.
— Съвсем не знаех, че имал приятел — каза бащата. — Никога нищо не научавам.
— Ти просто не слушаш, когато ти се говори — каза майката.
В този момент звънчето в магазинчето звънна. Когато госпожа Фабиан влезе отново в стаята, мъжът й четеше вестник.
— Не му е провървяло и с някакво младо момиче — продължи тя. — Но по този въпрос не казва никакви подробности. Тя била завършила право и сега ще става киноартистка.