И така, към лоното на природата, ходом марш! Докато Фабиан се завърнеше, светът щеше да е изминал крачка напред или две крачки назад. Накъдето и да се обърнеше, всяко друго положение беше по-правилно, отколкото настоящото. При всяко друго положение за него имаше повече изгледи, независимо дали за борба или за работа. Не можеше да стои повече като дете край мръсна локва. Той все още не можеше да помогне и да се намеси — на чия страна да се намеси, с кого да се съюзи? Той искаше да отиде на гости на спокойствието и да слуша от планината, кога ще прозвучи стартовият изстрел, който важи за него и за онези, които мислят като него.
Излезе от кафенето. Но нима това, което възнамеряваше да прави, не беше бягство? Нима за онзи, който искаше да действува, не се намираше — по всяко време и навсякъде — поприще за действие? Какво чакаше той вече толкова години? Може би прозрението, че е определен и роден само за зрител, а не, както вярваше до днес, за актьор в световния театър.
Спираше се пред магазините, гледаше дрехи, шапки и пръстени и при все това не виждаше нищо. Пред един магазин за корсети отново се опомни. Въпреки всичко животът беше едно от най-интересните занимания. Зданията в стил барок по „Шлосщрасе“ все още възправяха снаги. Строителите им и първите наематели отдавна бяха починали. Какво щастие, че не беше обратното.
Фабиан премина през моста.
Изведнъж видя едно малко момче да върви по каменното перило на моста и да пази равновесие, разперило ръце.
Фабиан ускори крачките си. Затича.
Момченцето се олюля, нададе пронизителен вик, свлече се на колене, размаха ръце и се прекатури от перилото в реката.
Неколцината минувачи, които бяха чули вика, се извърнаха. Фабиан се наведе над широкото перило. Видя главата на детето и ръцете, които цапаха във водата. Тогава той съблече сакото си и се хвърли да спаси детето. Два трамвая спряха. Пътниците изскочиха от колите и наблюдаваха какво става. Възбудени хора тичаха нагоре-надолу покрай реката.
Малкото момче доплува разплакано до брега.
Фабиан се удави. За съжаление той не знаеше да плува.