— Пожарът продължава — повтори президентът Бонди замечтан, — Пожарът продължава! Боже господи, ние спечелихме!
— Президентът на каменовъгленото дружество се е самоубил. Борсата направо е изпаднала в транс. В Берлин днес рано сутринта се котирахме над 8000. Министерският съвет е в перманентно заседание; иска да обяви военно положение. Господин президент, това не е изобретение, това е революция!
Президентът Бонди и централният управител на МЕАД мълчаливо се гледаха. Нито единият, нито другият беше поет; но в този миг душите им пееха.
Директорът притегли стола си по-близо до Бонди и каза полугласно:
— Господин президент, Розентал полудя.
— Розентал? — извика Г. Х. Бонди. Директорът мрачно потвърди.
— Превърна се в ортодоксален евреин. Проповядва талмудистка мистика и кабалистика. Дал е десет милиона за ционистите. Тия дни се скара страшно с доктор Хубка. Той, Хубка, се присъедини към Чешките братя5.
— И Хубка ли вече!
— Да. Аз мисля, че тая зараза я внесе в управителния съвет Махат. Вие бяхте на последното заседание, господин президент. Ужасно, всички държаха религиозни проповеди чак до сутринта. Хубка предложи да предадем заводите си на работниците. За щастие, забравиха да гласуват. Като пощръклели бяха.
Президентът Бонди си гризеше ноктите.
— Директоре, какво да ги правя?
— Хм, абсолютно нищо. Това е някаква невроза на епохата. Дори и във вестниците вече се промъква тук-там по нещо; но не остава място, понеже са задръстени от материали за Карбураторите. Огромен брой случаи на религиозни прояви. Някаква психическа епидемия ли е, що ли? Преди време видях д-р Хубка; проповядваше нещо на тълпа хора пред Занаятчийската банка, в смисъл да просветлят душите си и да пометат пътя към бога. Страшно конфузна реч беше. Дори и чудеса правеше. Форст също го е прихванало. Розентал е напълно откачил. Милер, Хомола и Колатор излязоха с предложение да преминем доброволно в редовете на сиромашията. Не можем вече да свикваме управителния съвет. Истинска лудница, господин президент. Трябва сам вие със собствените си ръце да се заемете с всичко това.
— Директоре, това е страшно — въздъхна Г. Х. Бонди.
— Да. Чухте ли за Захарната банка? Всички чиновници ги прихванало в един и същ момент. Отворили касите и взели да раздават пари на всеки появил се. В централната зала дори горили на клада пакети с банкноти. Религиозен болшевизъм, бих казал.
— В Захарната банка… Тя нямаше ли нашия Карбуратор?
— Да. Монтираха го за централното им отопление. Захарната банка беше първата, която го въведе. Но полицията я затвори. Заразата не е отминала дори прокуристите и управителя.
— Директоре, забранявам да се продават Карбуратори на банките.
— Защо?
— Забранявам, и край! Да се отопляват с въглища.
— Малко късно. Всички банки вече инсталират нашето отопление. Сега го въвеждаме в парламента и във всички министерства. Централният Карбуратор в Штванице6 е готов, за да осигури осветлението на цяла Прага. Петдесеткилограмов колос, прекрасен мотор. В други ден, в шест часа при тържествена обстановка и в присъствието на държавния глава, на кмета на градския съвет и на представители на МЕАД ще бъде пуснат в действие. Трябва да дойдете. Особено вие.
— Пази боже — извика господин Бонди ужасен, — Не,не, господ да ме пази! Няма да дойда!
— Трябва, господин президент. Не можем да пратим Розентал или Хубка. Та те са войнствуващи безумци. Ще говорят ужасни неща. Става дума за честта на завода. Кметът на града е приготвил реч за нашите заслуги. Ще присъствуват представителите на други държави и задграничния печат. Голямо тържество. Щом запалят лампите по улиците, ще засвири военната музика, ще пеят хоровете Хлахол, Кршижковски, Дедрасбор и хора на учителите, ще бъдат дадени сто и един оръдейни изстрела, ще има фойерверки и илюминация на Храдчани и не знам какво още. Господин президент, вие не може да не присъствувате.
Г. Х. Бонди стана измъчен.
— О, господи, боже мой, ако може — шепнеше той, — нека ме отмине… тая горчива чаша!
— Ще дойдете ли? — повтори неотстъпчивият директор.
— Боже, защо ме изостави, о боже!