Беше се стъмнило, но цялата палуба на дълбачката и лицата на присъствуващите излъчваха нежно сияние. Под дълбачката плеснаха и се спряха веслата на лодка.
— Хей — извика мъжки глас, — тук ли е Кузенда?
— Тук съм — отговори с херувимски глас Кузенда. — Заповядайте горе, братя стражари. Зная, че ме е наклеветил гостилничарят от Штеховице.
Двамата стражари се качиха на палубата.
— Кой от вас е Кузенда? — попита по-старшият.
— Аз съм — отвърна Кузенда, като се дигна по-високо. — Моля, господин старши, качете се при мене.
В този миг двамата стражари плавно се възнесоха, и се насочиха по въздуха към Кузенда. Краката им отчаяно търсеха някаква опора, ръцете им се мъчеха да се хванат за нещо, чуваше се бързото им и уплашено дишане.
— Не бойте се, стражари — каза благо лодкарят Кузенда, — и се молете с мен: Боже отче, ти, който си се въплътил в този плавателен съд…
— Боже отче, ти, който си се въплътил в този плавателен съд — повтори старшият със свито гърло.
— Боже отче, ти, който си се въплътил в този плавателен съд — подхвана мощно Худец, като падна на колене и хор от гласове на палубата се присъедини към него.
Глава IX
Тържеството
Журналистът Цирил Кевал, местният дописник на пражкия вестник „Лидове новини“, се облече този път в официален, черен костюм и непосредствено след шест часа вечерта забърза към Штванице, за да отрази тържественото откриване на новата централна Карбураторна електростанция за Голяма Прага. Той си проби път през тълпата любопитни, които бяха наводнили целия Петърски квартал, и се промъкна през тройния кордон от охрана чак до малката бетонна постройка, обкичена със знамена. Отвътре се чуваха ругатните на монтьорите, които, верни на себе си, все още не бяха свършили всичко докрай и сега бързаха да наваксат. Цялата централа бе не по-голяма от обществен клозет. А ето и замислената фигура на стария журналист Чванчара от вестник „Венков“, наподобяваща философствуваща чапла.
Чванчара любезно заговори младия си колега:
— Готов съм да се обзаложа, колега, че днес ще се случи нещо. Не съм виждал досега тържество с големи церемонии, което да мине без някоя глупост. През цялата си четиридесетгодишна практика!
— Но трябва да се признае — подхвана Кевал, — голяма работа, а? Тази барака ще осветлява цяла Прага и ще задвижва влакове и трамваи с бързина до шестдесет километра в час, и хиляди фабрики, и… и…
Чванчара скептично поклати глава:
— Ще видим, колега, ще видим. Нас, старата гвардия, вече нищо не може да ни учуди; но — тук Чванчара понижи гласа си до шепот — забележете, колега, че тук няма даже и резервен Карбуратор. Ако този се повреди или пък, да допуснем, че го вдигнат във въздуха, тогава — тогава, разбирате ли?