Г. Х. Бонди вдигна глава, огледа се с тежък поглед и произнесе няколко думи; явно нещо в смисъл, че МЕАД предава създанието си на обществеността, за благото и ползата на столицата, и толкова. Държавният глава се изпъна и натисна лоста. В същия миг Прага засвети с небивало сияние, тълпата нададе вик, разлюляха се камбаните по всички кули, от Марианската крепост екна първият топовен гърмеж. Вкопчен в решетката, Кевал обърна поглед към града. От Острова на стрелците8 излетяха разноцветни ракети, Храдчани, Петршин и Летна9 заискриха с гирлянди от лампи, няколко далечни духови оркестъра се надсвирваха, над Штванице закръжиха осветени биплани, откъм Вишехрад се носеше огромен V-16, окичен с лампиони; тълпите снеха шапки, полицаите вдигнаха ръце към каските си, неподвижни като статуи; от крепостта сега бумтяха две батареи, на които отвръщаха мониторите в Карлин. Кевал отново притисна лице към решетката, за да види края на церемонията, там вътре, над Карбуратора. В същия миг той извика, изблещи очи и като че се залепи за прозореца; след което каза нещо като „О, боже“ пусна решетката и тежко се свлече на земята. Още преди да успее да се стовари както трябва на земята, в него се блъсна един бясно препускащ човек. Кевал го хвана за палтото и човекът се обърна. Беше президентът Бонди, пребледнял като смъртник.
— Какво стана, господине? — заекна Кевал. — Какво правят там?
— Пуснете ме — процеди Бонди, — за бога, пуснете ме! Бягайте оттук!
— Но какво става там с тях?
— Пуснете — извика Бонди и като отхвърли с юмрук Кевал, изчезна между дърветата.
Разтреперан, Кевал се опря о ствола на дървото. От вътрешността на постройката се чуваше нещо като варварско пеене.
След няколко дни ЧТК пусна за публикуване следния неясен текст: „Опровергавайки твърденията на един местен вестник, който биде цитиран и в чужбина, позовавайки се на най-меродавни източници, принудени сме да заявим, че при тържественото откриване на Карбураторната централа не е имало никакви недостойни прояви. Във връзка с тях кметът на Голяма Прага е подал оставка и е заминал на лечение. Противно на твърденията, доайенът Билингтон е здрав и читав. Истината е, че всички присъствуващи заявяват, че никога не са изпитвали по-силни чувства. Право на всеки гражданин е да падне на колене и да се моли на бога, а да се правят чудеса не противоречи на изпълнението на каквито и да било служебни обязаности в една демократична държава. И съвсем неуместно е да се забърква държавният глава в достойните за съжаление събития, настъпили в резултат само на недостатъчната вентилация и на нервната преумора.“
Глава X
Света Елен
Няколко дни след тези събития Г. Х. Бонди бродеше из Прага с пура в уста и размишляваше. Който и да го срещнеше, щеше да си помисли, че е забил поглед в тротоара; но господин Бонди се взираше в бъдещето. Марек беше прав, говореше си наум той. А епископ Линда беше още по-прав. С една дума, не можеш да докараш бога на тоя свят, без това да има изключителни последици. Какво пък, нека хората да правят каквото си щат; но това ще разтърси банките и дявол знае какво въздействие ще окаже на промишлеността. Днес в Занаятчийската банка избухна религиозна стачка; инсталирахме там Карбуратор и само след два дена служащите обявиха собствеността на банките за божи фонд в полза на бедните. По времето на Прайс10 това не би могло да се случи. Не, в никакъв случай.
Бонди угрижено смучеше пурата си. Е, каза си той, да турим ли край на тая работа? Да зарежем ли всичко? Днес поръчките възлязоха на двадесет и три милиона. Това вече не може да се спре. Краят на света ли настъпва, що ли? Само след две години всичко ще отиде по дяволите.
Сега вече по света работят няколко хиляди карбуратора и всеки един от тях ден и нощ бълва Абсолют. И Абсолютът е дяволски интелигентен. Има просто някакво лудо желание да се впрегне в каквато и да било работа. Ами да, няма какво да прави, хиляди години не е имал какво да прави и сега ние му развързахме синджира. Ето, например какво прави в Занаятчийската банка. Сам води деловодството, осчетоводява, води кореспонденцията. Дава писмени нареждания на Управителния съвет. Пише пламенни послания за дейната любов до контрагентите. Да, и сега акциите на Занаятчийската са се превърнали в непотребна хартия: кило — за малко сиренце. Така е то, когато бог се намеси в банковото дело.