Президентът Бонди остана много доволен и трогнат от картината, която нарисува въображението му. „Ще изпратя при Марек секретаря си — реши той, — веднага или най-късно утре. А днес аз какво ще правя? Празник е, няма да ходя във фабриката; всъщност днес съм напълно свободен. Ах, тази мизерна конюнктура! По цял ден няма какво да правиш! Ами, ако аз сам, днес…“
Г. Х. Бонди се поколеба. Би могло да се стори малко авантюристично да отиде и види нещастния хал на онзи чудак в Бржевнов. „В края на краищата, ние бяхме такива приятели! И спомените също си имат права. Отивам!“ — реши Бонди. И отиде.
По-късно, когато автомобилът му зашари из целия Бржевнов, за да търси най-загубената къщурка под номер 1651, той малко се поотегчи. Наложи се дори да попита в полицейския участък.
— Марек, Марек — зае се инспекторът да рови в паметта си — това трябва да е инженер Рудолф Марек, Марек и &, Фабрика за електрически крушки, улица „Миксова“ 1651.
Фабрика за електрически крушки! — Президентът Бонди се разочарова и дори огорчи. „Руда Марек, значи, не живееше в таванска стаичка! Фабрикант бил господинът и по «лични съображения» сега продава някакво изобретение! Това ми мирише на фалит, старче! Да не се казвам Бонди, ако не е така!“
— А как вървят работите му, фабриката на господин Марек? — запита той като че ли между другото полицейския инспектор, сядайки в колата.
— О, отлично! — отвърна инспекторът. — Много красив завод. Голяма фирма — добави той с локален патриотизъм. — Богат човек — обясни допълнително — и много учен. Все някакви опити прави.
— Улица „Миксова“! — нареди Бонди на шофьора си.
— Третата улица вдясно! — извика инспекторът подир автомобила.
И ето, Бонди вече звъни на вратата на жилищната пристройка на една съвсем прилична фабричка. „Виж колко е чисто, на двора цветни лехи, по зидовете кучешко грозде. Хм — помисли си Бонди, — открай време си беше такъв, пустият му Марек, малко хуманист и реформатор.“ В този миг отсреща на стълбището се появи самият Марек, Руда Марек; страшно мършав и сериозен, и някак си тържествен; нещо не може да я смеле тая работа Бонди, че Руда не е ни толкова млад, какъвто беше едно време, нито такъв небръснат, както си го беше представил като изобретател, че е съвсем различен от всичко, което можеше да предположи Бонди, и че дори човек трудно може да го познае; но още преди Бонди да осъзнае напълно разочарованието си, инженер Марек му подаде ръка и тихо каза:
— Е, добре, че дойде, Бонди! Аз те чаках!
Глава II
Карбураторът
— Чаках те! — повтори Марек, след като настани госта си в коженото кресло. Сега Бонди за нищо на света не би признал как си беше представял западналия изобретател.
— Виждаш ли — силеше се той да се представи по-радостен — каква случайност! Тая сутрин, не знам защо, ми хрумна, че не сме се виждали от двайсет години! Двайсет години, Руда! Имаш ли представа!
— Хм — издаде Марек в отговор. — Значи, искаш да купиш изобретението ми?
— Да го купя? — изрече Г. Х. Бонди с колебание. — Не знам… Да ти кажа право, не съм и мислил за това. Исках да те видя и…
— Моля ти се, не се преструвай! — прекъсна го Марек. — Аз знаех, че ще дойдеш. Не можеше да не дойдеш. За такова нещо… Да ти кажа, това изобретение е тъкмо за тебе. От него такива пари могат да се изкарат — махна той с ръка, прокашля се и продължи равномерно. — Изобретението, което ще ти демонстрирам, представлява много по-голям преврат в техниката, отколкото откриването от Уат на парната машина. Ако трябва да го характеризирам с една дума, ще кажа, че теоретически става дума за съвършеното използуване на атомната енергия…