Фирмата Оберлендер в Улице ни бомбардира с отчаяни телеграми. Преди един месец вместо старите котли те си монтираха Карбуратор; хубаво, машините вървят; ол’райт. Но изведнъж селфакторите и становете започват да работят от само себе си. Когато се скъса нишка, сама се връзва и работата върви, не спира. Работниците само гледат с ръце в джобовете. В шест часа е краят на работното време, предачите и тъкачите си отиват. Но становете продължават да работят от само себе си цял ден, цяла нощ, цели три седмици и тъчат ли тъчат, тъчат безспир. Фирмата телеграфира: „По дяволите, приберете продукцията, изпратете суровини, спрете машините!“ Ето че бе засегната и фабриката на братя Буксбаум, Моравец, Моравец и & — просто бяха заразени. В града вече няма суровини; изпаднали в паника, хвърлят в селфакторите парцали, слама, пръст, каквото им попадне под ръка; какво мислите, от това се тъкат с километри кърпи за бърсане, брезент, кретони и всичко възможно — с километри. Голяма олелия; цената на текстила спада главоломно; Англия повишава защитните мита; съседните държави заплашват с бойкот. А фабриките са надали зов за помощ: „За бога, приберете поне продукцията! Откарайте всичко това някъде, изпратете хора, вагони, автовлакове, спрете машините!“ Засега са ни дали под съд, искат обезщетение за вреди и загуби. Това ако е живот! И такива новини идват отвсякъде, където сме монтирали Карбуратори. Абсолютът търси работа. Проявява бясна жизненост. Някога Абсолютът сътвори света; сега се е заел с фабричното производство. Овладял е вече Либерец, бърненските памучни фабрики, Трутнов, двайсет захарни фабрики, дъскорезници, Гражданската бирена фабрика в Пилзен, застрашил е заводите „Шкода“; работи в Яблонец и в Яхимовските мини. На някои места работниците биват освобождавани, другаде фабриките затваряни — с ужас ги оставят да работят затворени. Лудо свръхпроизводство. Фабриките без Абсолют спират работа. Истински хаос.
Но аз, каза си господин Бонди, съм патриот. Няма да позволя майката родина да се опропасти; впрочем ние си имаме наши собствени заводи. Добре, от днес анулирам поръчките от Чехия. Било каквото било; но от този момент в Чехия няма да се монтира нито един Карбуратор. Ще наводним с тях немците и французите; след това ще бомбардираме с Абсолют Англия. Англия е консервативна, не внася наши Карбуратори; ще им ги спускаме от дирижабли, както се спускат тежки бомби. Ще заразим с бога целия промишлен и финансов свят и само у нас ще си запазим едно културно, лишено от бога островче на честния труд. Това е, така да се каже, наш патриотичен дълг, а освен това става въпрос и за нашите собствени фабрики. Г. Х. Бонди се въодушеви от една такава перспектива. Поне ще спечелим малко време, за да измислим някакви маски против Абсолюта. По дяволите, аз сам ще отпусна три милиона за научни изследвания, за борба против бога и за защита от него. На първо време, да речем, два милиона. Всички чехи ще ходят с маски, а през това време останалите, ха-ха, ще се задавят от бога. Поне промишлеността им ще отиде на кино.
Бонди започна да гледа на света с избистрен поглед. Пред него — някаква млада жена; носи се напета и стройна, как ли изглежда отпред? Бонди избърза, изпревари я, но изведнъж я заобиколи на почтено разстояние, явно размисли и така бързо се завъртя на тока си, че за малко не се сблъскаха.
— Елен, вие — каза той бързо. — Не предполагах, че… че…
— Знаех, че вървите след мен — проговори девойката с наведен поглед и спря.
— Наистина ли ме усетихте? — промълви Бонди зарадван. — Точно си мислех за вас.
— Почувствувах животинската ви похот — изрече тихо Елен.
— Кое, какво?
— Животинската ви похот. Не ме познахте. Само ме опипвахте с поглед, като че ли съм за продан.
Г. Х. Бонди се навъси.
— Елен, защо искате да ме обидите?
Елен поклати глава.
— Всички го правят. Всички, всички са еднакви. Човек толкова рядко среща чисти очи.
Бонди издаде напред устните си, готов да подсвирне. А, ето какво било: религиозното общество на стария Махат.
— Да — отговори на мисълта му Елен. — Би трябвало да дойдете при нас.
— О, разбира се! — извика Бонди и едновременно с това си помисли: жалко за красивото момиче.
— Защо жалко? — рече кротко Елен.
— Слушайте, Елен — запротестира Бонди, — вие четете мислите ми. Това не е честно. Ако всички си четяха мислите, никога не биха могли да разговарят нормално. Не е дискретно да знаеш какво си мисли човек.
— Какво да правя? — продължи Елен. — Всеки, който е познал бога, притежава този дар; всяка ваша мисъл възниква едновременно и в мен; аз не я чета, тя самата е в мене. Ако знаехте само как се пречиства човек, когато може да осъди така всяка укривана извратеност!