— Хм — подхвърли Бонди, тръпнещ да не си помисли нещо.
— Наистина — уверяваше го Елен. — С помощта на бога аз се излекувах от любовта към богатството. Страшно бих се зарадвала, ако и на вас ви падне пердето от очите.
— Боже опази — ужаси се Г. Х. Бонди. — И, моля ви, разбирате ли всичко, което виждате, е, по такъв начин у хората?
— Да. Съвсем.
— Тогава чуйте, Елен — каза Бонди, — на вас мога да кажа всичко; и без това ще го прочетете в мен. Никога не бих се оженил за жена, която е способна да чете мислите ми. Жена ми би могла да бъде свята колкото си иска, милостива към бедните без ограничения; аз печеля много пари, пък това е и известна реклама. И целомъдрието бих могъл да понеса, Елен, от любов към вас. Всичко бих понесъл. Обичах ви по свой начин, Елен. Казвам го, защото вие сама го четете в мислите ми. Елен, без тайни мисли не може да има нито търговия, нито общество. И главно, без скрити мисли не е възможен съпружеският живот. Изключено, Елен. И най-светия мъж да намерите, не го вземайте, докато можете да четете мислите му. Малкото лъжа, това е единствената сигурна спойка между хората. Света Елен, не се омъжвайте.
— Защо не? — изрече сладко света Елен. — Нашият бог не е против природата; само я просветлява. Не иска умъртвяването ни. Той ни заповядва да живеем и да се плодим. Иска ние да…
— Пфу — прекъсна я господин Бонди. — Вашият бог не разбира тия работи. Ако той ни лишава от лъжата, значи е дяволски против природата. Той е просто невъзможен, Елен, абсолютно невъзможен. Ако има разум, сам ще разбере това. Или той е съвсем неопитен, или е съвсем и направо престъпно деструктивен. Жалко, Елен: аз нямам нищо против религията; но този бог не знае какво иска. Идете в пустинята, света Елен, с вашето ясновидство. То не е за нас, хората. Сбогом, Елен, и по-добре довиждане.
Глава XI
Първият сблъсък
Още не е установено по какъв начин се случи това; но тъкмо по времето, когато фабричката на инженер Р. Марек (Бржевнов, Миксова 1651) беше окупирана от детективи и обкръжена от полицейски кордон, неизвестни злосторници откраднаха експерименталния Карбуратор на Марек. Въпреки старателното разследване, не бяха открити никакви следи от откраднатата машина. Не след дълго панаирджията Ян Биндер беше отишъл да купи нафтово моторче за въртележката и оркестриона си при вехтошаря на железария на Хащалския площад. Търговецът му предложи голям меден цилиндър с ексцентрик и му каза, че моторът е много икономичен: сипваш му само малко въглища и той работи с месеци. Изпълнен с особено и направо сляпо доверие към медния цилиндър, Ян Биндер го купи за триста. После самичък го закара с количката си до въртележката, която бездействуваше край Злихов заради повредения си мотор.
Ян Биндер съблече палтото си, свали медния цилиндър и като си подсвиркваше тихичко, се захвана за работа. Вместо ексцентрика той постави колело на оста, на колелото сложи трансмисионен ремък, надяна другия му край на друга ос, която с единия си край трябваше да привежда в движение оркестриона, а с другия въртележката. След това смаза различните части, побутна едното колело и застанал в напречно раираната си моряшка фланелка, с ръце в джобовете, издул устни и готов да си заподсвирква, зачака замислен. Колелото се завъртя три пъти и спря; след това потрепера, поклати се и лека-полека се завъртя тихичко и сериозно. Оркестрионът гръмна с всичките си барабанчета и пищялки, въртележката се отърси като след сън, заскърца по ставите си и бавно се завъртя; сребърните ресни заискриха, белите коне с покривалата и червените си юзди като че ли потеглиха княжеските си екипажи, еленът с диво опулените си очи се понесе в кръг, вдигнал предните си крака за скок, лебеди с благородни шии влачеха в кръг подире си белички и небесносини лодки — въртележката, блестяща, тресяща се от музиката, развихряше в кръг райската си красота пред неподвижните очи на трите Грации, изрисувани върху оркестриона, захласнат от собствената си музика.
Ян Биндер продължаваше да стои с издути за свирня устни и с ръце в джобовете; гледаше като насън въртележката си, очарован от нещо ново и прекрасно. И ето, че вече не беше сам. Разплакано, сополиво дете дърпаше насам младата си бавачка, спря се пред въртележката с огромни, широко разтворени очи и зинала уста, прехласнато и изумено. И бавачката изблещи очи застана като пред някакво чудо. Въртележката кръжеше странно пламтяща, величествена, тържествена като празник; ту се въртеше с шеметна бързина, ту се поклащаше бавно, като кораб, натежал от ароматите на Индия, ту се носеше като златен облак в небето: създаваше впечатление, че се възнася в небето, откъсната от земята, че пламти, че пее. Не, това беше Оркестрионът; ето, диковат женски гласове, обсипвани със сребърния дъжд от тонове на арфа; бучи девствена гора или орган, но от дълбините на гората свирят птичи флейти, а пернатите кацат по раменете ти; златни фанфари възвестяват идването на победител или може би на цяла армия, бляскаща с огнени мечове. И кой ли е запял този тържествен химн? Хилядно множество размахва клонки, небето се разтваря и сред барабанен бой долита песента на самия бог.