Ян Биндер вдига ръка, но ето че в този миг въртележката спира и накланя обятия към детето. Детето цапка с крачка към въртележката, като че ли влиза в отворените врати на рая, а бавачката като насън тръгва след него и го слага да седне в Лебедова лодка.
— Днес безплатно — рече Биндер хрипливо.
Оркестрионът заликува, а въртележката се завъртя, като че ли се отправяше към небето. Биндер се олюля: Какво става? Не се въртеше вече въртележката, а цялата земя се движеше в кръг. Църквата в Злихов описваше гигантски кръг, санаториумът в Подоли заедно с Вишехрад се мести нататък и свива към другия бряг на Вълтава. Да, цялата земя се върти около въртележката, кръжи все по-бързо, обръща се около оста си като турбина; само въртележката стои здраво в средата, леко поклащайки се като кораб, на чиято палуба се разхождат бели коне, елени и лебеди и малкото дете, което води за ръчичка бавачката си и гали животните, Ах, наистина, цялата земя диво се върти и само въртележката е гостоприемен остров на спокойствие и уют. И олюлявайки се, с разбунтуван стомах, Ян Биндер, когото въртенето се мъчи да хвърли на земята, препъващ се, се отправя с вдигнати ръце към въртележката, хваща се за една от железните пръчки и скача на спокойната палуба. Сега вижда как земята се върти, развълнувана като буйно море. И ето от къщичките изскачат ужасени хора, махат с ръце, олюляват се и падат, носени,като че ли от вихреното движение на някаква огромна въртележка. Биндер, който здраво се е хванал за железните пръти, се навежда към тях и реве:
— Насам, хора, насам!
И хората, съгледали спокойно носещата се въртележка, сияеща над развъртялата се земя, забързват, олюлявайки се към нея. Хванал се за железния прът, Биндер им подава свободната си ръка и ги измъква от вълните на земята: деца, бабички, чичковци, всички вече са на палубата на въртележката, отдъхват си от голямата уплаха и изумени гледат света да се върти наоколо. Биндер е качил вече всички на въртележката, но долу е останало да подтичва черно кученце, което скимти от страх и иска да скочи горе, а земята го носи все по-бързо и по-бързо около въртележката. Ето защо Биндер клекна и протегна ръка надолу, като хвана кучето за нашийника и го вдигна при себе си.
Оркестрионът засвири благодарствена песен. Звучеше като хор на корабокрушенци, в който грубите гласове на моряците се преплитат с детската молитва: над развихрилата се буря преметна свод мелодична дъга (в хаш-мол) и небето се разгърна с блажено блещукане на цигулково пицикато. Корабокрушенците на Биндеровата въртележка стояха мълчаливо, със свалени шапки; жените мърдаха устни в тиха молитва, а децата, вече позабравили за преживения ужас, се осмеляваха да погалят твърдата муцуна на елена и грациозните шии на лебедите. Белите коне търпеливо оставяха детските крака да се катерят по тях, за да се настанят в седлата; сегиз-тогиз някой изцвилваше и мъдро вдигаше копито. Земята наоколо се въртеше вече по-бавно и Ян Биндер, източил се в напречно раираната си моряшка фланелка, подхвана несръчно слово:
— Ето че се събрахме всички тук, измъкнахме се от вълните на живота и от светската бъркотия. Тук е божи мир сред бурята, тук сме при самия дядо Господ като в мека постеля. Това е знак, че трябва да бягаме от светския вихър и да търсим спасение в прегръдките на бога, амин.
Такива и подобни неща говореше Ян Биндер и хората на въртележката го слушаха като в църква. Най-сетне земята се спря, оркестрионът тихо и набожно засвири прелюдия и хората наскачаха от въртележката. Ян Биндер още веднъж каза, че всичко е безплатно, и ги пусна вярващи и възвисени. А когато към четири часа след обяд, между Злихов и Смихов майки с деца и старци тръгнаха на разходка, оркестрионът засвири отново и земята се завъртя, Ян Биндер отново спаси всички хора на палубата на въртележката и ги успокои с подходяща проповед; в шест часа работниците се връщаха от работа; в осем се появиха влюбени, а след десет дойдоха гуляйджиите от кръчмите и посетителите на кината; всички последователно биваха грабнати от въртенето на земята и спасявани в блажените обятия на въртележката и подкрепяни за бъдещия живот с напътствени думи от Ян Биндер.