След една седмица спасителна дейност, въртележката на Биндер напусна Злихов и пое нагоре по Вълтава, към Хухле и Збраслав и на края към Штеховице. В Штеховице работи четири дни с огромен успех за религията, но на края се случиха някои не съвсем ясни събития.
Ян Биндер току-що бе завършил проповедта и благославяйки новите си последователи, ги освобождаваше да си вървят по домовете, когато в този момент от мрака изникна и се приближи черна и тиха група хора; начело вървеше висок, брадясал човек, който се насочи право към Биндер.
— Хайде — рече той, като превъзмогваше гнева си, — обирайте си крушите или…
Последователите на Биндер чуха това и се върнаха при учителя си. Биндер, усетил зад гърба си свои хора, заяви твърдо:
— Откъде накъде!
— По-спокойно — каза друг мъж ядосано. — С вас говори господин Кузенда.
— Оставете го, господин Худец — рече брадясалият. — Аз сам ще се разбера с него. Повтарям: вдигайте си чуковете, защото, в името на бога, ще направя всичко на парчета.
— А пък вие — отвърна Биндер — си вървете по пътя, защото, в името на бога, ще ви избия зъбите.
— По дяволите! — извика механикът Брих, проправяйки си път напред. — Нека само да опита!
— Брате — рече спокойно Кузенда, — най-първо да опитаме с добро. Биндер, вие тук се занимавате с позорна магия и ние не можем да търпим това толкова близо до нашата светиня на дълбачката!
— Дълбачка — мошеничество! — рече Биндер твърдо.
— Какво каза? — извика Кузенда засегнат.
— Мошеничество.
Трудно е да се опише в подробности какво последва. Изглежда, че пръв започна пекарят от лагера на Кузенда, но Биндер го цапардоса с пестник по главата. Лесничеят удари с приклад Биндер в гърдите, но само миг след това пушката му беше отнета и някакъв младеж от Штеховице, от лагера на Биндер изби с нея предните зъби на Брих и смъкна шапката на Худец. Раздавачът от страна на Кузенда душеше някакво момче на Биндер. Биндер скочи да му помогне, но девойката от Штеховице се хвърли отзад върху него и го ухапа по рамото, точно където Биндер си беше татуирал чешкия лъв. Някой от хората на Биндер извади нож, групата на Кузенда привидно почна да отстъпва, но малка част от нея се нахвърли върху въртележката и счупи рогата на елена и благородната шия на един от лебедите. Тогава въртележката издаде въздишка, наведе се и покривът и захлупи биещите се. Кузенда, ударен от един прът, загуби съзнание. Всичко това ставаше тихомълком в тъмнината. Когато притичаха хора, намериха Биндер със счупена ключица, Кузенда лежеше в несвяст, Брих плюеше зъби и кръв, а момичето от Штеховице истерично хълцаше. Останалите се бяха разбягали.
Глава XII
Частният доцент
Доктор Блахоуш, едва петдесет и петгодишен млад учен, частен доцент по сравнителни богословски науки в Карловия университет, потри ръце, като се наведе над равномерно нарязаните листове хартия. Без да се замисли, написа заглавието „Религиозни прояви от последно време“, след което започна статията си с изречението „Спорът за дефиницията на понятието «религия» води началото си още от Цицероново време“, и се замисли. Ще изпратя статията на „Час 11“, рече си той; ще видите, господа колеги, каква бомба ще бъде! Имал си щастие, че точно сега се е разразила тази религиозна треска. Изключително актуална статия ще бъде. Вестниците ще пишат: „Нашият млад учен д-р Блахоуш току-що обнародва една ярка студия“ и т.н. След това ще ме назначат извънреден професор и Регнер ще се пукне от яд.
Младият учен потърка сбръчканите си ръце така, че те радостно изпукаха, и се зае да пише. Вечерта, когато хазайката влезе да попита какво иска за вечеря, той беше стигнал вече до шестдесетата страница, до църковните отци. В двайсет и три часа (на страница 115) той достигна до собствената дефиниция на понятието религия, което се различаваше само по една дума от дефиницията на предшественика му; след това накратко се спря (с няколко полемически реплики) на методите на екзактната религиозна наука, с което завърши краткият увод на статията си.
Малко след полунощ нашият доцент пишеше следното: „Именно в последно време се появиха различни религиозни и култови прояви, които заслужават вниманието на екзактната религиозна наука. Независимо от това, че главната й задача е да изследва религиозните прояви у отдавна изчезнали народи, все пак и живата ни съвременност може да даде на модерния (д-р Блахоуш подчерта тая дума) изследовател на различни факти, които мутатисмутандис11 ще хвърлят светлина върху предисторическите култове, достъпни само за догадки.“