Поне да можех още малко да се поспра при света Елен. Да можех да не изоставям така предателски Р. Марек, който лекува нервите си в Шпинделмюл. Да можех да развия докрай в процеса на работата му мозъка на промишления стратег господин Бонди! Няма как; сега вече Абсолютът е залял света и се е превърнал в в нов феномен; и летописецът, поглеждайки със съжаление назад, трябва да се реши да опише сумарно някои социални и политически събития, които последваха със силата на неизбежността. Е, да навлезем тогава в новия кръг на фактите.
Глава XIV
Земята на изобилието
Често се случваше летописецът (а сигурно и мнозина от вас), независимо от това какви са причините за това — да се загледа в нощния небосвод и звездичките и в нямо изумление да си даде сметка за смайващия им брой и за невъобразимите разстояния и пространства и да си каже, че всяка такава точка е гигантски пламтящ свят или цяла жива-живеничка планетна система, и че такива точки може би има, да кажем билиони; а когато гледаше от висока планина (това ми се случи в Татрите) към ширналия се надалеч хоризонт и виждаше под себе си поляни, гори, планини, а под носа си гъстата гора и тревата, всичко в изобилие, заплетено, жадно и страшно богато на живот, и когато виждаше в тревата огромните количества от цветя, бръмбарчета и пеперуди и умножа ваше наум това лудо изобилие на разстоянията, които се разгръщаха пред него чак до бог знае къде, и когато приближаваше към тези пространства милионите други пространства, еднакво запълнени и богати, съставящи повърхността на нашата земя; тогава летописецът често при такава гледка се сещаше за Твореца и си казваше:
Ако всичко това някой някога го е направил или сътворил, тогава, да си го кажем откровено, той е бил ужасен прахосник. Ако някой е искал да се легитимира като Творец, не е било нужно да сътвори такива количества от всичко това. Изобилието е хаос, а хаосът е нещо като невменяемост или пиянство. Да, човешкият интелект остава поразен от излишествата на този творчески акт. Просто всичко това е прекалено много. Луда безграничност. Който е Безкраен по рождение, естествено е свикнал с големите размери във всяко отношение и няма точна мярка (тъй като всяка мярка предполага някакъв край) или по-скоро няма никаква мярка изобщо. Моля ви, не взимайте тези думи за богохулство; аз просто се опитвам да изразя по някакъв начин несъответствието между човешкия разум и космическото изобилие. Това безцелно, буйно, направо трескаво излишество във всичко, което съществува, се представя за човешкото око по-скоро като разюзданост, отколкото като съзнателно и методично творчество. Само това исках да кажа, запазвайки благоприличие, преди да си дойда на думата.
Вече ви е известно, че съвършеният процес на изгаряне, открит от инж. Марек, почти доказва присъствието на Абсолюта във всяка материя. Бихме могли да си го представим приблизително ето как (това, разбира се, е само хипотеза): преди Сътворението на всичко Абсолютът е съществувал като безкрайна свободна енергия. Тази свободна енергия, поради някакви сериозни физически или нравствени причини се е заела с творчество: превърнала се е в работеща енергия и точно според закона за инверсията е преминала в състояние на безкрайна свързана енергия, загубила си един вид ефекта от своята работа, с други думи, в създадената материя, в която тя е останала прокълната в латентно състояние. И ако всичко това е трудно да се разбере, за това не съм виновен аз. И сега, благодарение на съвършеното изгаряне в атомния мотор на Марек, както изглежда, свързаната енергия се е освободила, лишена от материалните окови, които са я връзвали; превърнала се е в свободна енергия или в активен Абсолют, еднакво свободен, както и преди Сътворението. Това е внезапно освобождаване на неподлежащото на изследване работно могъщество, проявило се вече веднъж именно чрез Сътворението на света.
Ако изведнъж би изгорял окончателно и без остатък целият космос, сигурно би се повторил първичният творчески акт; това би било категоричният край на света, пълната му ликвидация, която би създала условия за основаването на нова световна фирма „Космос II“. Засега, както ви е известно, в Карбураторите на Марек материалният свят се изгаряше само по килограми. Абсолютът, освобождаван така малко по малко, или не се чувствуваше достатъчно силен, за да се залови отново за творчество, или може би не искаше да се повтаря; с една дума, той, изглежда, беше взел решение да се проявява по два начина, единият донякъде традиционен, а другият — определено модерен.