Традиционният начин, по който започна да се реализира, беше, както знаете вече, религиозният. Той се изразяваше в различни осенявания и преобразявания, нравствени въздействия, чудеса, левитации, екстаз и пророчества и главно в религиозната вяра. Тук Абсолютът се втурна в личния и културен живот на човека по вече утъпкани пътища, но в невиждани досега размери. В разстояние от няколко месеца, откакто започна неговата активност, в света вече почти нямаше човек, който — поне временно — да не бе почувствувал религиозният удар, с който Абсолютът предявяваше претенции за душата му. Към това психологическо действие на Абсолюта ще се върнем по-късно още веднъж, когато стане необходимо да опишем катастрофалните му последици.
Другата проява на съществуването на свободния Абсолют донесе нещо съвсем ново и невиждано досега. Безкрайната енергия, която някога се бе занимавала със сътворението на света — изглежда с оглед изменените условия — се залови за фабрично производство. Тя не твореше сега; но за сметка на това произвеждаше. Вместо да се занимава с чисто творчество, тя застана зад машините. Превърна се в Безкраен Работник.
Представете си, че в някоя, която и да било, фабрика, да речем за кабари, са монтирали вместо парна машина най-икономичния двигател — Карбуратора Перфект. Непрестанно извиращият от атомния мотор Абсолют, с вродената си интелигентност, така да се каже, е усвоил само за един ден начина на производство и се впуска с цялата си неукротима енергия или може би честолюбие в това производство: на своя глава и за своя сметка започва да прави кабърчета. Започнал веднъж да работи, нищо вече не може да го спре. Машината, неуправлявана от никого, бълва кабъри. Запасите от желязо, подготвено за производство на кабъри, се вдигат във въздуха, преместват се в пространството последователно, в определен ред и сами се пъхат в обработващите машини. На пръв поглед всичко изглежда фантастично, чак тръпки те побиват, Когато материалът свършва, желязото започва да никне от земята, пространството около фабриката се поти с желязна пот, като че ли извираща от земните недра; след което желязото се издига на един метър височина във въздуха и се плъзга към машините с отривисто движение, като че ли някой го подбутва. Обърнете внимание, моля ви: аз казвам „желязото се повдига“, „желязото се плъзга“, но от описанията на всички очевидци добиваме впечатление като че ли желязото е повдигано от ужасна, но невидима сила, насилствено, с толкова явно и съсредоточено усилие, че всичко това буди ужас; явна е страхотната мъка, с която става всичко това. Да, може би някой от вас си е играл на спиритизъм и е видял „повдигането на масичката“; той би потвърдил, че масичката съвсем не се вдига с дематериализирана лекота, но с някакви конвулсивни усилия: че тя изпуква по всичките си стави, разтърсва се, вдига се като кон на задните си крака и едва тогава изскача нагоре, като че ли повдигната от сила, която упорито се бори с него. Но как да се опише страшната, няма борба, която принуждава желязото да изскача от дълбините на земята, която го профилира в пръти, подава го в машините и го насича на кабъри! Профилираното желязо се извива като камшик, съпротивлява се на движението, което го премества, дрънчи и скърца в тишината, в нематериалната немота, която се бори с него. Всички съвременни описания свидетелствуват за ужаса, който предизвиква тази гледка; наистина, това е чудо, но не мислете, че чудото е нещо приказно лесно и просто; изглежда, че в основата на истинското чудо стои вълнуващото, изнервящо усилие. Но с каквото и усилие да работи Абсолютът, най-много ни поразява новата му професия, продуктивността на неговия труд; нека си останем в бранша за производство на кабъри; трябва да кажем, че единствената фабрика за кабъри, окупирана от Абсолюта, бълваше толкова кабъри в денонощие, че във фабричния двор се издигаха цели планини от тях, които по-късно събориха оградите и затрупаха улиците.
Да си останем при кабърите. Тук можете да видите цялата природа на Абсолюта, неизчерпаем и прахоснически, както по времето на сътворението на света. След като веднъж се е заловил за производството, той вече не се грижи за разпределението, за потреблението му, за пазара, за целесъобразността, изобщо за нищо; изразходва цялата си огромна енергия просто да бълва кабъри. Бидейки по същността си безкраен, той не знае мярка и ограничение в нищо, даже и в кабърите.
Можете да си представите колко смаяни бяха работниците във фабриката от ефективността на новия начин на производство. За тях това беше неочаквана и непочтена конкуренция, нещо, което направи работата им съвсем излишна; и сигурно с пълно право биха се борили срещу тази атака на манчестерския капитализъм, най-малкото с това, че биха сринали фабриката и биха обесили фабриканта, ако не бяха изненадани и засегнати от традиционното действие на Абсолюта: в тях се разрази религиозното просветление във всичките му форми и степени. На първо време въздействието на Абсолюта върху тях започна да се проявява с левитации, пророкувания, чудеса, ясновидства, чудотворни оздравявания, непорочност, любов към ближния и други подобни неестествени, дори чудотворни състояния.