От друга страна, можете да си представите как възприе божественото производство на едро собственикът на фабриката за кабъри. Сега той можеше, разбира се, да цъфне от радост, да изхвърли всички работници, които и без това едва ли не го бяха вкарали в гроба от ядове, и да потрива ръце пред лавината кабъри, които не му струваха нито халер производствени разноски. Но, от една страна, той самият без съмнение бе подложен на психическото въздействие на Абсолюта и веднага предаде фабриката като обществена собственост под разпореждането на работниците, неговите братя по вяра, от друга страна, той скоро разбра, че планините от кабъри не чинат пукната пара, тъй като няма да има кой да ги купува.
Вярно, работниците не бяха принудени да стоят до машините и непрекъснато да донасят железни пръти; освен това те бяха собственици на фабриката. Но след няколко дни се оказа, че е крайно необходимо по някакъв начин да разчистят стотонните планини от кабъри, които бяха престанали да бъдат стока. Отначало направиха опити да изпращат цели вагони кабъри на фиктивни адреси; по-късно не остана нищо друго освен да ги извозват извън града и да ги трупат на огромни купчини. Извозването на кабърите отнемаше на работниците по цели четиринайсет часа дневно; но просветлени от религиозен дух на любов и взаимно уважение, те не роптаеха.
Прощавайте, че се спрях за толкова дълго при кабърите. Абсолютът не познаваше промишлената специализация. Той нахлу с еднакво усърдие в предачниците, където стори чудо не само с плетене на въжета от пясък, но и с предене на конци от него; в тъкачниците, тепавиците и трикотажните фабрики — обхвана целия текстилен бранш, като бълваше безспир милиони километри от всичко, което можеше да се реже с ножица. Завладя металургични заводи, валцови цехове, леярни, фабрики за селскостопански машини, дъскорезници, дървообработващи заводи, заводи за гумена продукция, захарни фабрики, фабрики за химически торове, за азот, нефт, печатници, хартиени фабрики, бояджийски цехове, стъкларски фабрики, керамични, фабрики за обувки, ширити, тухларни, пивоварни, дестилационни заводи, керамични заводи, обувни заводи, парни млекоцентрали, мелници, монетни дворове, автомобилни заводи и точиларни заводи. Абсолютът тъчеше, плетеше, предеше, ковеше, правеше отливки, монтираше, шиеше, рендосваше, режеше, копаеше, изгаряше, буташе, избелваше, рафинираше, готвеше, филтрираше, пресоваше по двадесет и четири, че и по двадесет и шест часа дневно. Впрегнат в селскостопански машини на мястото на локомобилите, той ореше, сееше, брануваше, плевеше, косеше, жънеше, вършееше. Във всеки бранш той сам размножаваше суровините и стократно увеличаваше продукцията. Беше неизчерпаем. Преливаше от продуктивност. Намери калкулационен израз за собствената си безкрайност: изобилието.
Чудотворното размножаване на рибките и хляба в пустинята дочака монументалното си повторение: чудотворното размножаване на кабъри, дъски, азотни торове, автомобилни гуми, вестникарска хартия и всички останали видове промишлени стоки.
В света настана неограничено изобилие от всичко, което е нужно на хората. На хората обаче е необходимо всичко, но не и в неограниченото изобилие.
Глава XV
Катастрофата
Да, в днешните дисциплинирани и — ако мога така да кажа — благословени времена на скъпотия, не можем да си представим социалното зло на неограниченото изобилие. Ако внезапно биха се появили неизчерпаеми запаси от всичко, ние ще си помислим, че това не е нищо друго, освен рай, рай на земята. Толкова по-хубаво, мислим си ние, ще има достатъчно за всички, и при това, братко, колко евтино!
И така, икономическата катастрофа, която — с навлизането на Абсолюта в промишлеността — сполетя света по времето, което описваме, се състоеше в това, че всичко, което беше нужно на човека, той можеше да го получи не евтино, а просто безплатно. Вие можехте да си вземете безплатно шепа кабъри, с които да подковете подметките си или които да наковете на пода, обаче можехте да си вземете безплатно и цял вагон кабъри, но, моля ви, какво ще ги правите? Бихте ги превозили на сто километра разстояние и там бихте ги раздали безплатно? Не, това не бихте го направили, тъй като още когато бихте стояли над тази лавина от кабъри, вие вече не бихте виждали кабърите, следователно — нещо относително полезно, а нещо съвършено безценно и безсмислено в изобилието си; нещо еднакво лишено от определен смисъл и цел, каквито са звездите на небето. Да, тази грамада от кабъри, понякога и вдъхновяваща, будеше поетични мисли, подобно на звездите по небето. Като че ли беше сътворена, за да и се любува човек в нямо учудване. Това беше своеобразна пейзажна красота, с каквато се отличава красивото море. Но морето също не се превозва с вагони във вътрешността на страната, където няма и помен от море. За морската вода не съществува икономическо разпределение. То не съществуваше сега и за кабърите.