Бонди скри прозявката си.
— Я кажи, ти какво прави през тези двадесет години?
Марек го погледна леко изненадан.
— Модерната наука твърди, че материята, тоест атомът, се състои от огромен брой единици енергия; атомът всъщност е струпване на електрони, тоест на най-малките електрически частици…
— Много интересно — прекъсна го президентът Бонди. — Аз, нали знаеш, съм си бил винаги слаб по физика. Ама ти изглеждаш много лошо бе, Марек! А впрочем, как се сдоби с тая играч… хм, с тази фабрика?
— Аз ли? Съвсем случайно. Открих нов тип жички за електрически крушки. Дребна работа, хрумна ми между другото. Знаеш, аз от двайсет години работя върху въпроса за изгарянето на веществата. Ти сам ми кажи, Бонди, кой е най-големият проблем на модерната техника?
— Търговията — отвърна президентът. — А ти вече ожени ли се?
— Жена ми умря — каза Марек и скочи развълнуван. — Каква ти търговия! Изгарянето, разбираш ли? Съвършеното използуване на топлинната енергия, която е във веществото! Забележи, че при изгаряне на въглища ние използуваме само една стохилядна от това, което бихме могли да оползотворим! Разбираш ли?
— Да, въглищата са ужасно скъпи. — отсъди многозначително Бонди.
Марек седна и каза ядосан:
— Ако не си дошъл заради моя Карбуратор, Бонди, можеш да си вървиш.
— Давай, давай — отвърна кротко президентът.
Марек обхвана главата си с длани.
— Двайсет години съм работил върху това нещо — проговори той с мъка — и сега, сега ще го продавам на първия, който се изпречи на пътя ми! Голямата ми мечта! Най-голямото изобретение, което е правено досега! Сериозно, Бонди; страхотно нещо е.
— Разбира се, при нашите условия — отговори Бонди.
— Не, това изобщо е нещо страхотно. Представи си, че атомната енергия може да се оползотвори абсолютно, без остатък!
— Бре — рече президентът. — Ще се отопляваме с атоми. Защо пък не. Хубаво си се обзавел, Руда; малка и хубава фабрика. Колко работника имаш?
Марек не го слушаше.
— Знаеш ли — говореше той замислено, — все едно е как ще се каже: „оползотворяване на атомната енергия“ или „изгаряне на веществото“, или „разбиване на материята“. Както искаш можеш да го наречеш.
— Аз съм за изгарянето — каза Бонди — това звучи някак си по-интимно.
— Но по-точно е „разбиване на материята“; разбираш ли, да разбиеш атомите на електрони и да впрегнеш електроните на работа, разбираш ли?
— Абсолютно — съгласи се президентът. — Впрягай ги и това е!
— Представи си, да речем, че два коня дърпат с всички сили въже, някакво въже от двата му края, но в различни посоки. Знаеш ли какво е това?
— Трябва да е някакъв вид спорт — предположи Бонди.
— Не, това е покой — конете дърпат, но не се придвижват. А ако вземеш да пресечеш въжето…
— Конете ще паднат — извика Г. Х. Бонди с възторг.
— Не, те ще се затичат; ще се превърнат в освободени енергии. Погледни сега: материята представлява именно такъв вързан впряг. Разсечи връзката, която свързва електроните помежду им, и те ще се…
— Затичат!
— Да, но ние можем да ги хванем и да ги впрегнем, разбра ли? Или пък си представи следното: ние се отопляваме, да речем, с едно парче въглища. Това ни стопля малко, освен топлината се получава пепел, въгледвуокис и сажди. Веществото не се губи, разбираш ли?
— Да. Ще запалиш ли една пура?
— Не. Но материята, която остава, съдържа маса неизразходвана атомна енергия. Ако ни се удаде да изразходваме всичката атомна енергия изобщо, с това ние ще изразходваме и атомите. С една дума, материята би изчезнала.
— А, сега разбирам…
— Все едно, че става дума за лошо смилане на житото; все едно, че сваляме само люспата на зърното, а останалото го изхвърляме, както се изхвърля пепелта. При съвършеното смилане на зърното от него няма да остане нищо или почти нищо, нали? А същото е и при съвършеното изгаряне на веществото, от него няма да остане нищо или почти нищо. Ще се смеле съвсем. Ще се изразходва докрай. Ще се превърне в първичното нищо… Знаеш ли, материята изразходва огромно количество енергия само за да съществува изобщо; отнеми от материята съществуването й, принуди я да не бъде и с това ще освободиш огромен резерв от сила. Така е, Бонди…
— Ъхъ — и не е лошо.
— Пфлюгер например е изчислил, че в един килограм въглища се съдържат двадесет и три билиона калории. Струва ми се, че Пфлюгер преувеличава.