И докато ей тук се разливаше искрящо море от кабъри, няколко километра по-нататък те не се намираха на пазара. Икономически обезценено, кабърчето беше изчезнало от магазините. И ако искахте да си подковете тока на обувката или да сложите кабърче на стола на ближния си, без той да забележи, вие напразно щяхте да го търсите. Няма кабъри, просто както в Слане и в Часлав няма море. Е, къде сте сега вие, търговците от миналите времена, които купувахте от едно място на евтина цена потребни неща, за да ги продадете на по-висока цена другаде? Уви, изчезнахте, тъй като и вас ви споходи милостта божия; засрамихте се заради печалбите си и затворихте дюкяните, за да размишлявате за братството на хората и да раздадете всичко, което имате и никога, никога вече да не пожелаете да забогатявате от разпределението на благата, тъй необходими на всички братя в бога. Където няма цени, там няма пазар. Където няма пазар, там няма разпределение. Където няма разпределение, там няма стока. А където няма стоки, там се увеличава нуждата, растат цените, увеличават се печалбите и се развива търговията. Но вие се отвърнахте от печалбите и ви обхвана непреодолимо отвращение към цифрите изобщо. Престанахте да гледате на материалния свят през очите на потреблението, пазара и продажбите. С молитвено сбрани ръце, вие се наслаждавахте на красотата и изобилието в света. А в същото време бяха се свършили кабърите. Нямаше кабъри. Само някъде далече се трупаха неизчерпаеми лавини от тях.
И вие, пекари, излязохте пред пекарниците си и завикахте: „Елате, божи хора, елате за бога и си вземете хляб и брашно, гевреци и милинки; смилете се и си вземайте без пари!“ А вие, търговците на текстилни стоки, и вие изнесохте навън пред магазинчетата си, направо на улицата, топове сукно и най-различни платове и с насълзени от радост очи започнахте да режете по пет или по десет метра на всеки, който минава покрай вас, и в името на бога го молехте да приеме скромния подарък; и едва когато магазинът беше напълно изпразнен, вие падахте на колене и благодарехте на бога, че ви е позволил да обличате ближните си, да ги премените като полски лилии. И вие, месари и колбасари, вдигнахте на главите си кошове с месо, салами и сарфалади и тръгнахте от врата на врата да хлопате, звъните и молите всеки да си избере, което му е най-вкусно. Също така и вие, всички останали, които продавате обувки, мебели, тютюн, чанти, очила, скъпоценности, килими, камшици, въжета, тенекеджийски изделия, порцелан, книги, изкуствени зъби, зеленчук, лекарства и каквото ви скимне, всички вие, облъхнати от диханието божие, се втурнахте по улиците, „раздадохте всичко, което имахте“, в благородната паника на милостта божия, след което при всяка среща, застанали на Прага на опустелите си дюкяни и складове, с блестящи очи споделяхте едни с други: „Е, братко, олекна ми на съвестта.“
След няколко дни последиците бяха налице: нямаше вече какво да се раздава. Но нямаше и какво да се купи. Абсолютът беше оплячкосал и изпразнил без остатък всички магазини.
През това време, далеч от градовете, машините бълваха милиони метри сукна и платове, ниагари от захар на бучки — кипящо, великолепно, неизчерпаемо изобилие на божието свръхпроизводство на всякакъв вид стоки. Плахите опити да се разпредели този потоп между потребителите скоро престанаха. Просто положението не можеше да се овладее.
Впрочем, възможно е тази икономическа катастрофа да бе предизвикана и от нещо друго: инфлацията на парите. Защото Абсолютът беше сложил ръка и на държавните монетни дворове и печатници и ежедневно хвърляше на света стотици милиарди банкноти, монети и ценни книжа. Девалвацията беше абсолютна: пакет банкноти по пет хиляди скоро не представляваше нищо друго, освен малко по-корава тоалетна хартия. Ако вие предложехте за един детски биберон шест халера или половин милион крони, от търговска гледна точка би било все едно; така или иначе, не бихте го получили, тъй като бяха изчезнали от пазара. Цифрите бяха загубили всякакъв смисъл. Това разпадане на числената система бе, разбира се, естествена последица от безкрайността и всемогъществото на бога.