По това време в градовете вече се бе появил недоимък и дори глад. Поради току-що споменатите причини снабдителният апарат се компрометира напълно.
Съществуваха, разбира се, министерствата на снабдяването, търговията, социалните грижи и железниците; според съществуващите разбирания възможно беше във фабриките да се подхване веднага огромният поток от продукция, да се запази от разваляне и внимателно да се превозва до опустошените от божията щедрост градове. За съжаление не стана така. Персоналът в министерствата прекарваше работното си време в радостни молитви, обзет от особено силна милост. В министерството на снабдяването ситуацията бе овладяна от машинописката госпожица Шарова, която проповядваше учението за Деветте кръга; в Министерството на търговията началникът на отдел Винклер проповядваше такова аскетично учение, което напомняше учението на индийските йоги. Вярно, тази треска продължи само четиринайсет дена, след което на нейно място — явно по особено внушение на Абсолюта — дойде пак като някакво чудо съзнанието за дълг. Отговорните органи заработиха непрекъснато ден и нощ, за да намерят изход от бедственото положение в снабдяването, но явно вече беше късно; единственият резултат беше, че всяко министерство произвеждаше дневно по петнадесет до петдесет и три хиляди писма, които съгласно решението на една междуминистерска комисия бяха изхвърляни ежедневно с камион във Вълтава.
Несъмнено най-страшно беше положението с изхранването, но за щастие тук беше (доколкото описвам обстановката в нашата страна) НАШЕТО ДРЪЗНОВЕНО СЕЛО. Господа, дайте си сметка в този момент, че отколе у нас се казва: нашите селяни, да оставим настрана съображенията за престиж, са ядката на нацията; има дори една стара песен за това: „Кой е този човек? Не го ли ти знайш? Селякът наш чешки, спасителят наш!“ Кой е този човек, пред когото се спря прахосническата треска на Абсолюта, кой е този човек, който не скръсти ръце, не се поддаде на неразумни внушения и вярно остана да стои на браздата си? Кой е този човек? Не го ли ти знайш? Селякът наш чешки, спасителят наш!
Да, наистина беше нашият селяк (и другаде се наблюдаваше същото), който по свой начин спаси света от глад. Представете си, че и той като гражданята би бил обхванат от манията да раздаде всичко на бедните и нуждаещите се; ако беше раздал всичкото си зърно, кравичките, теленцата, кокошките и гъските, и картофите, след четиринайсет дена в градовете би настанал глад, а селото би било изсмукано, изцедено, без запаси, самото то гладуващо. Но благодарение на нашия бодър селянин не било писано да стане така. Нека сега екс пост да обясняват това с чудесния инстинкт на нашето селячество или с неговата вярна, кристално чиста, дълбоко вярна на земята традиция, или най-сетне с това, че на село Абсолютът беше много по-слабо вирулентен, защото в дребното земеделско стопанство Карбураторът не можа да намери такова масово приложение, както в промишлеността, с една дума, обяснявайте го, както щете, факт е, обаче, че по време на всеобщото рухване на икономическата и валутна структура и на целия пазар, селянинът не раздаваше. Той не подари на никого нито сламчица, нито зрънце овес. Върху развалините на старата промишлена и търговска система нашият селянин спокойно и необезпокояван от никого продаваше всичко, каквото имаше. И го продаваше скъпо. С някакъв скрит инстинкт той предвиди катастрофалните размери на изобилието и затова навреме удари спирачките. Удари спирачките, като повиши цените, макар че хамбарите му пращяха от зърно. И това свидетелствува за изумително здравата основа на нашето селячество, което, без да каже нито дума, без каквато и да било организация, водено само от спасителния,вътрешен глас, повиши цените на всичко и навсякъде. С това, че повиши цените на всичко, то го спаси от разпиляване. Посред безумното изобилие от всичко, то се запази като остров на недоимъка и скъпотията. Селячеството предчувствуваше, че с това спасява света.
Защото, докато обезценените, безплатно раздавани стоки веднага — с природна необходимост — изчезнаха от пазара, хранителните продукти продължаваха да се продават. Естествено, трябваше да отидете на село, за да си ги набавите. Освен братска любов и свята дума, вашият пекар, месар и бакалин нямаха какво друго да ви дадат. Тогава вие грабвахте раницата си и заминавахте на сто и двайсет километра оттук; тръгвахте от чифлик на чифлик, и ето, тук купувахте кило картофи срещу златен часовник, там яйце срещу триедър, тук кило трици срещу хармониум или срещу пишеща машина. И имаше какво да се яде. Виждате ли, ако селянинът беше раздал всичко това, отдавна вече да сте свършили. Но селянинът беше спастрил за вас килце масло, спастрил го беше само за това, за да го даде за един персийски килим или за скъпа кийовска народна носия.