Е, кой спря налудничавите комунистически експерименти на Абсолюта? Кой не си загуби ума в паниката на добродетелта? Кой устоя на катастрофалния потоп на изобилието и ни спаси от гибел, без да жали живот и имот?
„Кой е този човек? Не го ли ти знайш? Селякът наш чешки, спасителят наш!“
Глава XVI
В планината
Обед в хижата на Мечи дол. Инженер Рудолф Марек се гуши на верандата, преглежда вестниците и отново ги оставя, за да погледне широкия пояс на Кърконошите. Спокойствие, велико и кристално спокойствие в планината, и сгушилият се мъж се изправя, за да поеме дълбоко дъх.
Отдолу се задава фигурка на човек и се насочва право към хижата. „Колко е чист въздухът тук — мисли си Марек на верандата. — Тук, слава богу, Абсолютът е още латентен, прокълнат, той е във всичко, скрит в тези планини и гори, в прелестната тревичка и синьото небе; тук той не тича свободен по света, не плаши хората с привидения, не прави магии, само се спотайва във всичко материално, бог, присъствуващ дълбоко и тихо, който дори не диша, само мълчи и те наблюдава крадешком…“ И Марек събра ръцете си в няма благодарствена молитва. „О, господи, колко е чист въздухът тук!“
Човекът, който идеше отдолу, се спря под верандата.
— Ей, добре, че те намерих, Марек!
Марек погледна не особено зарадван. Този, който стоеше пред него, беше Г. Х. Бонди.
— Добре, че те намерих най-после! — повтори Бонди.
— Ела горе — каза му Марек явно недоволен. — Какво, по дяволите, те носи тук? На какво си заприличал!
Наистина Г. Х. Бонди беше прежълтял и отслабнал; слепоочията му бяха солидно посивели, а около очите се бяха натрупали бръчки от умора. Той седна мълчаливо до Марек и стисна ръце между коленете си.
— Какво става с тебе? — отново попита Марек след кратко, мъчително мълчание.
Бонди махна с ръка.
— Ще се пенсионирам, братле. Знаеш… то и мен… и мене ме хвана.
— Милостта божия? — извика Марек и се дръпна от него като от прокажен.
Бонди кимна. Не беше ли сълза от срам това, което трептеше на миглите му?
Марек тихичко подсвирна.
— Значи вече и тебе… Бедният!
— Не — извика бързо Бонди и си избърса очите, — сега вече не… Аз, Руда, го прекарах някак си на крак, аз… аз се попреборих, но знаеш ли — когато ме хвана, това беше най-щастливият миг от живота ми. Нямаш представа, Руда, каква ужасна воля трябва да прояви човек, за да не се поддаде и да се измъкне на края.
— Вярвам ти — каза Марек сериозно. — Моля ти се, какви бяха… симптомите?
— Любов към ближния — прошепна Бонди. — Братко, аз бях полудял от любов. Никога не бих повярвал, че е възможно човек да изпита такова нещо.
Настъпи миг тишина.
— И значи, ти го… — поде на свой ред Марек.
— Аз го преодолях. Разбираш ли, както лисицата си прегризва крака, като попадне в капан. Но след всичко това отслабнах до безобразие. Направо съм развалина, Руда, Като след тифус. Затова идвам тук, за да дойда на себе си… Чисто ли е тук?
— Съвсем чисто. Досега нито помен… от Него. Долавяш го… само в природата и във всичко, но в планините… то си е било и преди това… открай време.
Бонди мрачно мълчеше.
— Е, как — обади се след малко той разсеяно, — какво ще кажеш за всичко това? Знаеш ли ти тук какво става там долу?
— Получавам вестници. До известна степен… и от вестниците човек може да добие някаква представа какво става. Вярно е, че вестниците покриват всичко с димна завеса, но… който умее да чете… Слушай, Бонди, наистина ли е толкова лоша работата?
Г. Х. Бонди тръсна глава.
— По-лоша, отколкото предполагаш. Просто положението е отчайващо. Слушай — прошепна смазан, — той вече е навсякъде. Струва ми се, че… че той действува по някакъв предварителен план.
— План? — извика Марек и скочи.
— Не викай така. Не може да няма някакъв план. Дяволски хитро е подхванал работата. Кажи ми, Марек, коя е най-великата сила в света?
— Англия — каза Марек без колебание.
— Ами. Най-великата сила в света е промишлеността. И така наречените „народни маси“ също са най-великата сила в света. Разбираш ли вече какъв е планът му?
— Не.
— Абсолютът са и двете сили едновременно. Той владее промишлеността и масите. С това държи в ръцете си всичко. Явно, че гони световно господство. Такива ми ти работи, Марек.