— Засега нищо. Аз, мили ми Бонди, само наблюдавам и сравнявам. Това е един нов Вавилон. Ето, както виждаш, клерикалните вестници изказват подозрение, че „бъркотията в нашето смутно в религиозно отношение време е подготвена дяволски рафинирано от «Свободните зидари» масоните“. Националистическата преса обвинява евреите, десните социалисти — левите, земеделците се нахвърлят върху либералите; още малко и всичко ще избухне. Но слушай, това още не е голямата патаклама; цялата работа, струва ми се, едва сега започва да се заплита. Ела по-близо, Бонди, ще ти кажа нещо.
— Е?
— Мислиш ли, че той… разбираш ли, че той… е само един?
— Не знам — отвърна Бонди. — Има ли някакво значение?
— От това зависи всичко — отговори му Марек. — Ела по-близо, Бонди, и слушай внимателно.
Глава XVII
Чук и звезда
— Брате Първи Страж, какво виждаш на изток? — попита Достопочтения, облечен целият в черно, с бяла кожена престилка и сребърно чукче в ръка.
— Виждам Майсторите събрани в Работилницата и готови за Работа — каза Първият Страж.
Достопочтеният удари с чукчето.
— Брате Втори Страж, какво виждаш на Запад?
— Виждам Майсторите събрани в Работилницата и готови за Работа.
Достопочтеният удари три пъти с чукчето.
— Работата започва.
Братята от Свободната френска масонска ложа „Чук и звезда“ седнаха, без да изпускат от очи Достопочтения Г. Х. Бонди, който ги беше събрал по такъв необичаен начин. В Работилницата цареше църковна тишина, по стените, драпирани в черно, личаха Основните Максими. Бонди, Достопочтения, беше бледен и замислен.
— Братя — обади се след малко Достопочтения, — събрах ви по изключение… при извънредни обстоятелства за тази Работа, която… по изключение… в противоречие с тайните повеления на нашия Устав… не е празна формалност. Зная… че нарушавам тържествения и свещен характер на нашата Работа… като ви възлагам… да вземете решение… по един въпрос наистина сериозен… и обществен… с най-голямо значение.
— Достопочтения има право да определя Работата — заяви Юдекс Формидабилис при общо напрежение.
— И така — започна Г. Х. Бонди — става въпрос за това, че нашият съюз… е подложен на системни атаки… от страна на клерикалите. Говори се, че нашата стогодишна… тайна дейност… стои във връзка с особените и достойни за съжаление събития… в промишления и духовен живот. Клерикалният печат твърди, че свободомислещите Ложи нарочно са предизвикали… това развихряне на демонични сили. Питам ви… какво трябва да направим при тази катастрофа… в интерес на човечеството… и за славата на най-висшия. С това… откривам… пренията.
След минута тържествено мълчание стана Вторият Страж;
— Братя, в този исторически момент аз приветствувам, така да се каже, дълбоките слова, които произнесе Достопочтения, уважаван от всички нас. Той каза, ако мога да кажа така, „достойни за съжаление събития“. Да, ние, които мислим, така да се каже, само за интересите на човечеството, трябва да обявим всички тези достойни за съжаление чудеса, просветления, пристъпи на любов към ближния и други аномалии, за така да се каже, крайно достойни за съжаление събития. При абсолютната секретност, присъща на нашия орден, ние трябва да отхвърлим, така да се каже, възможността да имаме каквато и да било връзка с достойните за съжаление факти, които, ако мога така да кажа, не са в съответствие с традициите и прогресивните принципи на Великия ни орден. Братя, тези достойни за съжаление принципи, са ако може така да се каже, в принципиално противоречие с това, както правилно се изрази Достопочтения, понеже клерикалите, така да се каже, се опълчват против нас, ако имаме пред вид, така да се каже, най-висшите интереси на човечеството, заради което предлагам, в пълния смисъл на думата, да проявим одобрение на достойните за съжаление събития, както правилно се изрази Достопочтения.
Юдекс Формидабилис стана.
— Достопочтени брате, искам думата. Констатирам, че тук се говори по достоен за съжаление начин за някои събития. Мисля, че тези събития не са толкова достойни за съжаление, както мисли братът Втори Страж. Аз не зная впрочем за кои събития намеква братът Втори Страж, но ако има пред вид религиозните събирания, които посещавам аз, смятам, че той се заблуждава, дори нещо повече, ще го кажа направо, че той греши.
— Предлагам — рече друг брат — да гласуваме дали посочените събития са достойни за съжаление, или не.
— А аз — взе думата друг — предлагам да изберем комитет в тесен състав, примерно от трима души, за проучване на достойните за съжаление събития.