— От пет души!
— Дванайсет души!
— Извинявайте, братя — обади се Юдекс Формидабилис, — аз още не съм свършил.
Достопочтения почука с чукчето.
— Думата има брат Юдекс Формидабилис.
— Братя — започна Юдекс меко, — да не се хващаме за думата. Събитията, за които тук се изказаха достойни за съжаление възгледи, са от такова естество, че заслужават внимание, заслужават да проявим интерес към тях, както и да не ги отминаваме незабелязани. Аз не отричам, че съм вземал участие в няколко религиозни кръжока, които бяха удостоени с особената милост божия. Надявам се, че това не е несъвместимо с дисциплината на Свободния масон.
— Разбира се — обадиха се няколко гласа.
— По-нататък признавам, че на мен самия се падна честта да направя няколко малки чудеса. Мисля, че това не е в разрез с чина и званието ми.
— Разбира се, че не е.
— Тогава — като изхождам от собствения си опит — мога да ви заявя, че посочените събития са, напротив, достойни, възвисяващи и почтени, че допринасят за благото на човечеството и славата на всевишния, поради което — от масонска гледна точка — не може да има възражения против тях. Предлагам ложата да обяви неутралитет по отношение на всички тия прояви на божественото присъствие.
Тогава се изправи Първият Страж и каза:
— Братя, аз всъщност не вярвам на всички тия работи, нищо не съм видял, нищо не зная, но си мисля, че е по-добре да се обявим за тая религия. Аз мисля, че в цялата работа няма капка истина, но защо да го казвам? Ето защо аз предлагам да дадем тайно да се разбере, че имаме най-пълна информация за всичко и че даваме съгласието си всичко да бъде така, както си е.
Достопочтения вдигна поглед и каза:
— Обръщам внимание на братята, че Съюзът на промишлениците е избрал Абсолюта за свой почетен председател. Освен това, че цената на акциите на МЕАД, така наречените акции на Абсолюта, може би все още се покачват. Между другото, някой, който не иска да се знае името му, е дал хиляда броя от тези акции в полза на Сирашката торба на нашата ложа. Моля, продължавайте по-нататък.
— В такъв случай — заяви Вторият Страж — аз оттеглям, така да се каже, достойните за съжаление събития. От една по-висша гледна точка, аз одобрявам напълно. Предлагам да поговорим по въпроса от една по-висша гледна точка.
Достопочтения вдигна очи и каза:
— Трябва да ви предупредя, че Великата ложа възнамерява да издаде инструкции във връзка с последните събития. Великата ложа препоръчва на майсторите да влизат в религиозните кръжоци и да ги организират в масонски дух под название Работилници на Чираците. Новите Работилници да бъдат ръководени в просвещенски и антиклерикален дух. Препоръчва се да се държи сметка за различните религиозни учения: монистичното, въздържателното, флетчерианското, вегетарианското и други подобни. Във всеки кръжок да се внедрява различно вероучение, за да се изпита на практика коя вяра ще бъде най-добрата за благото на човечеството и за славата на всевишния. Със заповед на Великата ложа тази дейност да се смята за задължителна за всички майстори. Моля, продължете разискванията.
Глава XVIII
Нощно дежурство в редакцията
Редколегията на най-големия католически, сиреч народен ежедневник „Другар на народа“ не беше многобройна; ето защо към девет и половина вечерта в редакционното помещение се намираха само нощният дежурен редактор Коштял (бог знае защо лулите на дежурните редактори издават такава особена смрад) и отец Йошт, който, подсвирквайки някаква мелодия между зъбите си, пишеше уводната статия за следващия ден.
В този момент влезе метранпажът Новотни и донесе мокрите коректури.
— Уводната, господа, уводната — замърмори той. — Кога да я набираме!
Отец Йошт престана да свирука.
— Ей сегичка, господин Новотни — каза той бързо. — Не ми идва една дума. Имахме ли вече „дяволски машинации“?
— Завчера.
— Аха. А „злодейски заговор“ имаше ли?
— Също го имаше.
— „Недостойна шарлатания“?
— Това го имаше днес.
— „Безбожно изобретение“?
— Поне шест пъти досега — рече редакторът Коштял.
— Много жалко — въздъхна отец Йошт. — Това вече е истинско разточителство с идеи. Хареса ли ви днешната уводна статия, господин Новотни?
— Силна — отвърна метранпажът. — Но дайте по-добре да набираме.
— Ей сегичка — отговори отец Йошт. — Мисля, че горе са останали доволни от сутрешния брой. Ще видите, че ще дойде негово епископско преосвещенство. Йошт, ще рече, добре си ги наругал. Имахме ли вече „бесни изстъпления“?