— Имахме.
— Жалко. Трябва да изнесем нови батареи на огневата линия и да бием по тях! Йошт, каза ми оня ден негово преосвещенство, бийте със всички сили по тях! Всичко е до време, но ние сме вечни. Господин Новотни, не ви ли идва наум някоя свястна дума?
— Ами, да речем, „престъпна ограниченост“. Или „перверзна злоба“.
— Виж, това може. — въздъхна с облекчение отец Йошт. — Господин Новотни, откъде ги вземате тия бисери?
— От старите годишнини на „Другар на народа“. Но уводната статия, отче, уводната.
— Ей сегичка. Чакайте: Престъпната ограниченост и перверзната злоба на известни кръгове, които мътят чистата вода на Петровата скала с идолите на Ваал, точно така, ей сегичка ще стане: на Петровата скала, мътят чистата вода, така, и издигат върху нея Златния телец, който се зове Авел, сиреч Абсолют…
— Готова ли е уводната статия? — чу се глас откъм вратата на редакционното помещение.
— Laudetur Jesus Christus13, ваше епископско светейшество — откликна отец Йошт.
— Готова ли е уводната статия? — повтори епископ Линда, като влезе стремително. — Кой писа сутрешната уводна статия? Исусе Христе, хубаво сте я наредили! Кой глупак можа да го напише така?
— Аз — запелтечи отец Йошт, отстъпвайки назад. — Еписк… Милост… аз мислех…
— Нямаш право да мислиш — изрева епископ Линда и очилата му мятаха страхотни светкавици. — На — и като смачка сутрешния брой на „Приятел на народа“, той го хвърли в краката на Йошт. — Мислех! Виждате ли, той мислел! Защо не телефонира? Защо не попита какво да пишеш? А вие, Коштял, как можахте да го пуснете? И вие сте мислил, нали? Новотни!
— Моля — плахо се обади метранпажът разтреперан.
— Как сте могли да наберете такива неща? Вие също ли сте мислил?
— Не, не, моля ви се — запротестира метранпажът. — Аз, нали знаете, съм задължен да набирам всичко, което ми пратят…
— Никой не бива да прави нищо друго освен това, което искам аз — заяви решително епископ Линда. — Йошт, седни и чети какви си ги надрънкал тая сутрин. Чети ти казвам!
— Вече дълго време — зачете отец Йошт с разтреперан глас собствената си уводна статия от тази сутрин, — вече дълго време… нашата общественост е обезпокоена… от недостойната шарлатания…
— Какво?
— Недостойната шарлатания, ваша епископска милост — изохка отец Йошт, — аз мислех… аз… аз виждам сега…
— Какво?
— Че е малко силно казано, това за недостойната шарлатания.
— Има си хас да не е. Чети по-нататък!
— …недостойната шарлатания с така наречения Абсолют… с който масоните, евреите и други прогресисти… баламосват света. Доказано е научно…
— Вижте го нашия Йошт! — извика епископ Линда. — Той го бил доказал научно! Чети по-нататък!
— …научно доказано е — пелтечеше бедният Йошт, — че така нареченият Абсолют… е същото безбожно мошеничество… както и номерата на спиритистите…
— Чакай — каза епископът с внезапна ласкавост в гласа. — Напиши я така новата си уводна статия: Научно доказано е… пишеш ли?… доказано е, че аз, отец Йошт, съм магаре, глупак, некадърник… написа ли го?
— Моля — прошепна съсипан Йошт. — Продължавайте нататък, ваша еписк… милост.
— Хвърли го в коша, синко — каза епископът, — и си отвори глупавите уши. Чел ли си днешните вестници?
— Четох ги, ваша еписк…
— Хм, кой знае. Тая сутрин, попенце, преди всичко „становището“ на монистичния съюз е: че Абсолютът е онова единство, което монистите открай време са обявявали за бог, и че култът към Абсолюта следователно отговаря напълно на монистичната наука. Това чете ли го?
— Четох го.
— Освен това съобщението, че масонските ложи препоръчват на членовете си да се занимават с Абсолюта. Чете ли го?
— Четох го.
— По-нататък, че на синодалния събор на лютераните суперинтендентът Маартенс е изнесъл петчасова лекция, в която доказвал сходството на Абсолюта с Господа. Чете ли го?
— Четох го.
— По-нататък, че на конгреса на Седмия интернационал руският делегат Парускин-Ребенфелд направил предложение да се почита Другаря Бог, който е проявил симпатиите си към хората на труда, влизайки във фабриките. С благодарност е била изслушана вестта, че Върховният Другар е решил да се труди вместо експлоататорите. Изказано било предложение, в знак на солидарност като следваща стъпка, той да обяви генерална стачка във всички свой заводи. След тайно съвещание на президиума предложението е било отхвърлено като „преждевременно“. Чете ли го?
— Четох го.
— На края е била приета резолюция, съгласно която Абсолютът е собственост изключително на пролетарските народни маси и че буржоазията няма право да го почита или да приема от него чудеса. Наредено е било да се разработи работнически култ на Абсолюта и да се проведе тайно въоръжаване, в случай че капиталът се опита да експлоатира или да присвои Абсолюта за свои користни цели. Чете ли го?