— Четох го.
— Следват декларация на Свободна мисъл, становище на Армията на спасението, комюнике на теософския център Адиар, открито писмо до Абсолюта, подписано от Помощната община на дребните собственици, декларация на Съюза на собствениците на въртележки, подписана от председателя Й Биндер, по-нататък Констанцкия съюз, специалните броеве на „Гласове от оня свят“, „Анабаптистки читател“, „Въздържател“ — всичко това чете ли го бе, човек?
— Четох го.
— Виждаш ли, мили ми синко: там навсякъде рекламират с голям шум и церемонии Абсолюта за себе си. Оказват му почести, правят му предложения, обявяват го за почетен член, меценат, протектор, бог и не знам какво още, а през това време у нас някакъв си там налудничав отец Йошт, забележете, Йошт, някакво си незначително Йоштенце се е развикало, че всичко това било недостойна шарлатания и научно доказано мошеничество! Исусе Христе и Пресвета Дева Марийо, ама хубаво ни нареди ти!
— Но, ваша епископска милост, нали ми беше наредено… да пиша против… тези феномени…
— Беше — прекъсна го строго епископът. — Но нима не виждаш, че положението се измени, Йошт — извика епископът ставайки, — нашите храмове опустяха и овчиците се втурнаха подир Абсолюта; Йошт, глупави човече, ако искаме да си върнем овчиците, трябва да спечелим на своя страна Абсолюта. Във всички църкви ще монтираме атомни Карбуратори — ама тия работи ти, попе, не ги разбираш. Запомни само едно: Абсолютът трябва да работи за нас; трябва да бъде наш, idest14, трябва да бъде само наш. Capiscis, mi fili?15
— Capiscol16 — прошепна отец Йошт.
— Deo gracias17! А сега, Йоштенце, ще се завъртиш кръгом, както е направил Савел. Ще напишеш една хубава уводна статийка, в която ще съобщиш, че Светата конгрегация се е съобразила с молбите на вярващите и е приела Абсолюта в лоното на църквата. Ето ви и Апостолическото послание за това, господин Новотни; наберете го с получер троен цицер на първа страница. Коштял, отбележете в обявленията, че в неделя президентът Г. Х. БОНДИ ще приеме светото кръщение от ръката на архиепастира и добавете радостни поздравления, разбрахте ли? А ти, Йошт — пиши… Чакай, някаква по-силна дума за в началото.
— Предлагам: Престъпната ограниченост и перверзната злоба на известни кръгове… ваша епископска милост.
— Добре. Пиши тогава: Престъпната ограниченост и перверзната злоба на известни кръгове вече в продължение на месеци се мъчи да отклони нашия народ от правилната посока и да го поведе по блудни пътища. Публично проповядват еретическата заблуда, че Абсолютът не е оня бог, към когото още от люлката си протягаме ръце… записа ли го? …сме протегнали ръце с детска вяра… и любов… Написа ли го? Карай нататък…
Глава XIX
Процесът на канонизация
Както разбирате вече, приемането на Абсолюта в лоното на църквата при съществуващите обстоятелства беше голяма изненада. Това беше резултат само на едно папско Бреве18. Съветът на кардиналите бе поставен пред свършен факт и не му остана нищо друго, освен да обсъди дали Абсолютът може да бъде удостоен с тайнството на кръщението. Решено бе да се откажат от това; кръщаването на бога всъщност е очевидна църковна традиция (вж. Йоан Кръстител), според която обаче във всички случаи кръщелникът трябва лично да присъствува; освен това твърде деликатен политически въпрос беше и кое владетелско лице ще стане кръстник на Абсолюта. Ето защо Светата конгрегация реши да препоръча при най-близката понтификационна19 литургия Светият отец да прочете молитва за новия член на църквата, което се осъществи при много тържествена форма. Освен това реши се в църковната наука да се включи положението, че покрай кръщението чрез тайнство и кръщението с кръв църквата признава и кръщението чрез святи, многозаслужили и добродетелни дела.
Впрочем, три дни преди да оповести своето Бреве, папата прие на продължителна аудиенция Г. Х. Бонди, който четиридесет часа преди това беше се съвещавал с папския секретар монсиньор Дебелати.
Почти едновременно с това се извърши и простата беатификация20 на Абсолюта под формата на „super cuitu immemorabili“21 с признаване на добродетелния, отсега нататък благословения живот на Абсолюта и бе наредено да се извърши редовния, но ускорен процес на канонизация с една многозначителна промяна, разбира се: не ставаше дума да се провъзгласи Абсолютът за светия, а за бог. Незабавно бе назначена комисията по деификацията22, състояща се от най-добрите църковни учени и пастири; за прокуратор Деи23 бе назначен венецианският архиепископ кардинал д-р Варези, във функциите на адвокатус Диаболи24 — монсиньор Дебелати.
19
Лат. Из католическата терминология: литургия, служена от папата или от друг висш църковен сановник. Б.пр.