Кардинал Варези представи седемнайсет хиляди свидетелски удостоверения за извършени чудеса, подписани от почти всички кардинали, патриарси, примаси, митрополити, църковни князе, архиепископи, началници на ордени и игумени; към всеки документ бяха приложени протоколи за медицински експертизи, подписани от известни капацитети медици, мнения на факултети, преценки, издадени от професори на природните науки, техници и специалисти по народно стопанство, а най-сетне приложени бяха и подписите на очевидци, легализирани по нотариален път. Тези седемнайсет хиляди документа, както заяви монсиньор Варези, бяха само една незначителна част от действително извършените от Абсолюта чудеса, броят на които, по предпазливи преценки, надминаваше трийсет милиона.
Освен това прокуратор Деи беше се погрижил да бъдат събрани обширни изложения от най-добрите световни специалисти в науката. Така например, след обстоен анализ, ректорът на Медицинския факултет в Париж, проф. Гардием, беше написал следното:
„… тъй като многобройните представени ни за проучване случаи от медицинска гледна точка бяха абсолютно безнадеждни и неизлечими (паралич, рак на гръкляна, слепота в резултат на изваждане по хирургически път и на двете очи, невъзможност за движение поради оперативно отстраняване на двата долни крайника, смърт в резултат на пълно отделяне на главата от трупа, странгулация25, наблюдавана при лице, което е висяло два дни обесено, и т.н.) Медицинският факултет на Сорбоната е на мнение, че т.н. излекуване на тези случаи може да се отдаде или на абсолютно непознаване на анатомичните и патологични условия, на абсолютна липса на клинически опит и пълна липса на медицинска практика, или — което не бихме искали да изключим — на намеса на висша сила, неограничена от природните закони, нито от тяхното познаване.“
Психологът проф. Медоу (Глазгоу) писа:
„… тъй като във всички тези деяния се проявява една явно мислеща, способна за асоциации личност, притежаваща памет, дори и възможност за логически съждения, личност, която изпълнява тези психически операции без посредничеството на мозъка и нервната система, всичко това е блестящо потвърждение на унищожителната ми критика на психофизическия паралелизъм, поддържан от проф. Майер. Потвърждавам, че т.н. Абсолют е психическа, съзнателна и интелигентна, макар и до този момент слабо проучена личност.“
Проф. Лупен от Техниката в Бърно писа следното:
„Абсолютът разполага с всички условия за съществувание и научно развитие, тъй като отговаря по един образцов начин на Айнщайновата теория на относителността.“
Летописецът няма повече да ви губи времето с привеждане на други мнения на световни научни авторитети; всичко това впрочем бе публикувано в Акта Санкте Седис26. Процесът на канонизация продължаваше с бързо темпо; през това време един съвет от изтъкнати догматици и екзегети съчиняваше документ, в който въз основа на писанието и съчиненията на църковните учители се доказваше тъждеството на Абсолюта с третото лице на бога.
Но преди да се стигне до тържествената деификация, Цариградският патриарх, като глава на Източната църква, обяви тъждеството на Абсолюта с първото лице на бога, с твореца. Към това, без съмнение еретическо схващане, се присъединиха старокатолиците, обрязаните християни от Абисиния, евангелистите с Хелветско вероизповедание, нонконформистите и няколко по-големи американски секти. Всичко това предизвика ожесточена геологическа борба. Колкото се отнася до евреите, между тях се разпространяваше тайното учение, че Абсолютът — това е старият Ваал; евреите либерали открито признаха, че в дадения случай те изповядват вярата във Ваал.
Свободната мишка27 се събра на конгрес в Базел; в присъствието на две хиляди делегати Абсолютът бе обявен за бог на свободните мислители, след което последваха невероятни атаки срещу напиращите от всички вероизповедания, които, както се казваше в резолюцията, „искат да се възползуват от случая и смъкнат единствения научен бог в нечистия кафез на църковните догми и попската шарлатания, за да закърни в него. Но бог, видим за погледа на всеки модерен прогресивен мислител, няма нищо общо със средновековните вехтории на тия фарисеи; само Свободната мисъл е неговата естествена среда, само Базелският конгрес има право да определи вероучението и ритуала на Свободната религия.“