По същото време приблизително, при голяма тържественост, немският Монистенбунд28 положи основния камък за бъдещия грандиозен храм на атомния бог в Лайпциг. По време на тържествата произлезе стълкновение, при което шестнадесет души бяха ранени и бяха счупени очилата на прочутия физик Лютген.
Нека споменем, между другото, че същата есен бяха наблюдавани няколко религиозни прояви в Белгийско Конго и Френска Сенегамбия. Чернокожите съвсем неочаквано избиха и изядоха мисионерите и започнаха да се кланят на някакви нови идоли, които наричаха Ато или Алолто; по-късно се установи, че това бяха атомни мотори и че пръст в цялата тая работа имаха немски офицери и агенти. Обратно, в ислямското въстание, избухнало в Мека през декември същата година, бе доказано присъствието на неколцина френски емисари, които бяха укрили в покрайнините на Каабе дванайсет атомни леки мотора Аеро. Последвалият бунт на мохамеданите в Египет и Триполи и кланетата в Арабия струваха живота на около 30000 европейци.
На 12 декември най-сетне в Рим се извърши деификацията на Абсолюта. Седем хиляди духовници, носещи свещи в ръце, придружиха Светия отец до Съборната църква „Св.Петър“, зад централния олтар бе монтиран най-големият — дванайсеттонен Карбуратор, — подарен на Светия престол от концерна МЕАД. Обредът продължи пет часа и през това време бяха стъпкани хиляда и двеста верующи и наблюдатели. Точно по обяд папата запя „In nomine Dei Deus29“ и в същия момент започнаха да бият камбаните във всички католически храмове по света, всички епископи и свещеници се обърнаха с гръб към олтарите и възвестиха на верующите:
Habemus Deum!30
Глава XX
Сент Килда
Сент Килда е островче, по-скоро само една скала плиоценска туфа, далеч на запад от Хебридите; няколко ниски брезички, шепа изтравничета и силикатни треви, ято гнездещи гларуси и полуарктическата пеперудка от рода Полиоматус, това е целият живот на този загубен преден пост на нашия континент, оцелял между безкрайния прибой на морето и също така безкрайния бяг на вечно влажните облаци. Впрочем Сент Килда винаги е бил, е и ще си остане необитаем.
Но в един от последните декемврийски дни край него пусна котва корабът на негово величество — „Драгон“; от кораба се спуснаха дърводелци, като докараха със себе си греди и дъски и до вечерта сковаха голяма, ниска дървена барака. На другия ден слязоха тапицери и докараха със себе си най-хубавите и най-удобни мебели. На третия ден от утробата на кораба излязоха стюарди, готвачи и келнери и занесоха вътре в къщата съдове и прибори, вино и консерви и всичко, което културата е изобретила за високопоставените, лакоми и могъщи мъже.
На четвъртия ден сутринта с Х. М. С. „Едуин“ пристигна английският премиер Р. Х. сър О’Патерней; половин час след него американският посланик Хорацио Бум; последваха — всеки с боен кораб — китайският пълномощник мистър Кей, френският премиер Дюдийо, царският руски генерал Бухтин, императорският немски канцлер д-р Вурм, италианският министър княз Тривелино и японският посланик Янато. Шестнайсет английски торпедни катера кръжаха около Сент Килда, за да не допуснат представителите на пресата; тъй като тази среща на Върховния съвет на Великите сили, която набърже беше свикал всемогъщият сър О’Патерней, трябваше да се проведе при най-строга секретност и абсолютно изключване на обществеността. Наистина през нощта беше потопена с торпедо китоловната датска шхуна „Нилс Ханс“, която се беше опитала да премине през обръча на торпедни катери; освен дванайсетчленния екипаж загина и политическият наблюдател на „Чикаго Трибюн“ мистър Джо Хашек. Независимо от всичко това обаче кореспондентът на „Ню Йорк Хералд“ — Бил Притом31 прекара през цялото време преоблечен като келнер на Сент Килда и именно на неговото перо ние благодарим за оскъдните вести от тази паметна среща, запазили се въпреки последвалите исторически катастрофи.
Господин Бил Притом беше на мнение, че тази конференция на високо политическо равнище се беше провела на това отдалечено място, за да бъде изключено прякото влияние на Абсолюта върху работата й. Навсякъде другаде би могло да се случи Абсолютът да проникне в събранието на толкова високопоставените мъже под формата на внушение свише, просветление или дори на чудо, което естествено във висшата политика би било нещо нечувано. Първата цел на конференцията, изглежда, беше едно споразумение по колониалната политика; държавите трябваше да се споразумеят да не подпомагат религиозните движения на териториите на други държави. Повод за това беше дала немската агитация в Конго и Сенегамбия, освен това и тайната намеса на французите при разпалването на махдисткото движение в английските мохамедански области и особено японските пратки на Карбуратори в Бенгалия, където кипяха страхотни бунтове на най-различни секти. Разговорите се водиха при закрити врати; публикувано бе само комюнике, в което се казваше, че се признава сферата на интересите на Германия в Кюрдистан и на Япония на някои гръцки острови. Англо-японският и френско-немско-руският съюз се проявиха тук, както изглежда, с особена сърдечност.