— Решително.
— По теоретически път аз стигнах до седем билиона. Но дори и само това означава, че един килограм въглища при съвършеното им изгаряне биха били достатъчни да задвижат една прилична фабрика в продължение на няколко стотин часа!
— По дяволите! — извика Бонди и скочи.
— Не мога да ти кажа точния брой на часовете. В продължение на шест седмици вече аз горя половин килограм въглища под налягане на тридесет килограмометра, и знаеш ли, че фабриката работи… работи… работи — шепнеше Марек пребледнял.
Президентът Бонди смутен поглаждаше брадичката си, гладка и закръглена като детско дупенце.
— Слушай, Марек — подхвана той колебливо, — ти трябва да си се преуморил малко нещо.
Марек махна с ръка.
— Нищо ми няма… Ако разбираше поне малко от физика, бих ти обяснил принципа на моя Карбуратор1, в който става изгарянето. Но това е цяла глава от висшата физика. Ще го видиш долу, в мазето. Аз сипах половин кило въглища в машината, след това я затворих и я пломбирах по нотариален път, пред свидетели, за да не може никой да досипва въглища. Иди го виж, иди, хайде върви! Все едно, нищо няма да разбереш, но — иди в мазето! Хайде, тръгвай де!
— Ама ти няма ли да дойдеш? — попита Бонди с учудване.
— Не, върви сам. И — виж какво, Бонди… не оставай дълго там.
— Защо? — попита Бонди малко подозрително.
— Просто така. Все едно, че… че не е много здравословно. И запали лампата, ключът е непосредствено до вратата. Шумът, който се чува в мазето, не е от машината; тя работи съвсем тихо, търпеливо, без миризма… Шумът идва, какво да ти кажа, от един вентилатор. Хайде, върви вече, аз ще те почакам тук. После ще ми кажеш…
Президентът Бонди слиза в мазето до известна степен доволен, че се е отървал за малко от този луд човек (ясно е, няма никакво съмнение в това, че е луд) и малко потиснат от мисълта как най-бързо да се измъкне оттук. Я виж ти каква е вратата на мазето, огромна, дебела врата с уплътнение, съвсем като бронираните врати в банковите подземия. Е, добре, сега да светнем. Ключът е непосредствено до вратата. В средата на засводено, бетонно и чисто като манастирска килия мазе се намира огромен метален цилиндър, разположен върху бетонни магарета. Затворен от всички страни, само отгоре някаква мрежичка, осеяна с пломби. Вътре в машината — мрак и тишина. От цилиндъра с равномерно и хлъзгаво движение излиза бутало, което върти бавно тежък маховик. Това е всичко. Само вентилаторът в прозореца на мазето бръмчи неуморимо.
Може би това е течението от вентилатора или нещо подобно — Бонди усеща по челото си особен полъх и има чувството, че косите му се изправят; после му се струва, като че ли се носи из някакво безкрайно пространство; сега пък като че ли лети, без да усеща собственото си тегло. Г. Х. Бонди е коленичил в някакво изумително, сияйно блаженство, иска му се да вика и да пее, струва му се, че чува шум от огромни и неизброими криле. И внезапно някой го хваща енергично за ръка и го измъква от мазето. Инженер Марек, с маска на главата си или със скафандър като водолаз, повлича Бонди нагоре, по стълбите. В антрето той снема металния шлем и бърше потта, оросила челото му.
— Крайно време — задъхва се той ужасно развълнуван.
Глава III
Пантеизъм
Президентът Бонди има усещането като че ли сънува. С майчинска грижа Марек го слага в креслото и бърза да му налее коняк.
— На, изпий го по-бързо — бърбори той, като му подава с разтреперана ръка чашката. — Май и на тебе ти стана лошо?
— Напротив — отговаря Бонди малко несигурно. — То беше… толкова хубаво, братле! Имах усещането, че летя или нещо подобно.
— Да, да — побърза да каже Марек, — точно това имам пред вид. Човек като че ли лети или изобщо като че ли се носи във въздуха някак си, нали?
— Извънредно приятно усещане — каза Бонди. — Мисля, че го наричат екстаз. Като че ли там има нещо… нещо…
— Нещо свято? — попита Марек колебливо.
— Може би. Точно така, братле. Никога, откак се помня, не съм ходил на църква, Руда, но в това мазе аз се чувствувах като в църква. И какво, моля ти се, правех аз там? Как ме завари?
— Коленичил беше — измърмори Марек горчиво и взе да се разхожда из стаята.
Президентът Бонди смутен се поглаждаше с длан по плешивото теме.
— Странно. Аз да съм коленичел? Моля ти се! Но я ми кажи какво — какво всъщност — му въздействува така особено на човек — в това мазе?
— Карбураторът — изръмжа Марек, като си хапеше устните. Лицето му като че ли още повече измършавя и презеленя.
1
Названието, дадено от инж. Марек на неговия атомен котел, е, разбира се, съвсем неправилно; това е печална последица от факта, че техниците не учат латински. По-правилни биха били названията Комбуратор, Atomkettle, Carbowatt, Disqreqator, Motor M, Bondymover, Hylergon, Molekularstoffzersetzungskraftrad, E. W. и други, които бяха предлагани по-късно; усвоено бе, разбира се, тъкмо най-лошото.