Имперският канцлер на Германия се приближи и след като известно време слуша мълчаливо, каза:
— Да, умее да угоди на народа. Навсякъде приема манталитета на страната. За възрастта си, хм, проявява изненадваща гъвкавост. Ние наблюдаваме това у съседите. В Чехия, например, той се показва като изключителен индивидуалист. Там всеки си има свой частен, домашен Абсолют. У нас Абсолютът е държавен. У нас Абсолютът веднага узря до едно по-висше държавно съзнание. В Полша действува като някакъв особен алкохол; у нас се проявява като… като… hohere Verordnung, verstehen ae mir41?
— Даже и в католическите райони ли? — попита с усмивка княз Тривелино.
— Това са локални разлики — прецени д-р Вурм. — Не отдавайте значение на това, господа. Германия е така единна, както никога досега. Но аз ви благодаря, княже, за католическите Карбуратори, които контрабандирате у нас. За щастие, те са долнокачествени, както всяка италианска продукция.
— Тихо, тихо, господа — намеси се сър О’Патерней. — По религиозните въпроси неутралитет. Аз, що се отнася до мен, ловя лососи с двойна въдица. Наскоро хванах един, ей толкова голям, ето! Четиринайсет ливри.
— А папският нунций…? — тихо попита д-р Вурм.
— Светият престол желае да запазим спокойствие на всяка цена. Иска мистицизмът да бъде забранен със закон и преследван от полицията. В Англия тая работа няма да я бъде, и изобщо… Казвам ви, че тежеше четиринайсет ливри. Хевън42, едвам се удържах да не падна във водата.
Сега барон Янато се усмихваше още по-учтиво:
— Но ние не искаме неутралитет. Той е велик японец. Целият свят може да приеме японската вяра. Ние също искаме, в края на краищата, да изпращаме мисионери в чужбина и да учим другите как да вярват в бога.
— Господин барон — каза сър О’Патерней сериозно, — вие знаете, че превъзходните отношения между нашите държави…
— Англия може да приеме японската вяра — усмихваше се барон Янато. — И отношенията ни ще станат още по-добри.
— Чакай, батюшка — извика генерал Бухтин, — никаква японска вяра. Ако става въпрос за вярата, то нека да е православната. И знаеш ли защо? Първо, за това, че е православна, и, второ, за това, че е руска, и, трето, защото го иска государят, и, четвърто, защото ние, драги, имаме най-голямата армия. Аз, господа, я карам по военному: направо и според истината. Щом ще има вяра, то нека е тогава нашата, православната.
— Но за това не става въпрос, господа — извика ядосан сър О’Патерней. — Не сме се събрали тук за това!
— Съвсем правилно — потвърди д-р Вурм. — Трябва да се споразумеем по въпроса за единните действия по отношение на бога.
— По отношение на чий бог? — рече внезапно китайският пълномощник, мистър Кей, като вдигна най-сетне сбръчканите си клепачи.
— По отношение на кой бог? — повтори със стъписване д-р Вурм. — Та нали има само един!
— Нашият, японският — усмихваше се любезно барон Янато.
— Православният, батюшка, и никой друг — подвикна гръмогласно генералът, изчервил се като пуяк.
— Буда — рече мистър Кей и отново склопи очи, сега вече наистина заприличал на изсушена мумия.
Сър О’Патерней рязко се изправи.
— Джентълмени, моля, последвайте ме!
След което господа дипломатите отново отидоха в заседателната зала. Към осем часа вечерта изскочи негово превъзходителство генерал Бухтин с мораво лице и стиснати пестници. След него излезе и д-р Вурм, подреждайки ядосано документацията си. Сър О’Патерней, без да се съобразява с правилата на възпитанието, се отдалечи с шапка на глава, целият почервенял, следван от мълчаливия М. Дюдийо. Княз Тривелино се отдалечи бледен, след него барон Янато, продължавайки да се усмихва. Последен излезе мистър Кей, със сведен поглед, прехвърляйки с пръстите си зърната на много дълга, черна броеница.
С това свършва съобщението, което Бил Притом бе обнародвал в „Хералд“. Официално комюнике за тази конференция не беше издадено — освен вече гореспоменатото относно сферите на търговските интереси — и ако е имало някакво решение, то навярно ползата от него не е била много голяма. Защото, както се казва на езика на гинекологията, „в утробата на историята“ зрееха неочаквани събития.
Глава XXI
Телеграмата
В планината вали сняг. Пада безшумно на големи, едри парцали вече цяла нощ, натрупало е половин метър пресен сняг, но снежинките падат безспир. Гората потъва в мълчание. Само от време на време, под тежестта на снега, изтрещява клон и пукотът и трясъкът си проправят кратък път през сгъстилата се от снега тишина.
След това мраз скова всичко и откъм пруската страна долетя леден вятър. Нежните снежинки се превърнаха в бодлив грис, който шибаше право в лицето. Натрупаният сняг се вдига във въздуха във вид на остри иглички и се върти. Сипе се на прах от дърветата на бели облаци, които бързо летят над земята, кръжат и се издигат в тъмния небосвод. Снегопадът се насочва от земята към небето. Клоните в дълбоките гори пращят и скърцат; с тежък трясък се чупи дърво и смазва храстите отдолу; но тези звуци биват като че ли пометени и развяни от свирещият, бучащ, виещ, резлив и пресеклив вой на вятъра. Когато всичко стихне за малко, чуваш замръзналия сняг да скърца пронизително под краката, сякаш е стъклен прах.