През това време в градовете, там долу, падат редки снежинки и веднага се преобръщат в черна кал. В магазините палят лампите, кафенетата вече светят, хората седят под лампите и мърморят какъв отвратителен ден е днес. В широкия град се запалват безброй светлини и искрят в рядката кал.
На затрупаната поляна в планината блещукаше единствена светлинка. С мъка се провира през падащия сняг, върти се, позагасва, но е тук и живее. Хижата в Мечи дол свети.
Беше пет часът и следователно вече съвсем тъмно, когато пред Мечата хижа се спря нещо безформено. Това нещо разпери бели, дебели криле и започна да се удря и да смъква от себе си десетсантиметрови плочи от сняг. Под снега се показа балтонът, под балтона два крака, а краката се заловиха да ритат о каменния праг, така че от тях падаха големи буци сняг. Беше раздавачът от Шпинделмюл.
Той влезе в хижата и видя на масата да седи един мършав човек. Поиска да го поздрави, но гласът му измени. Успя да издаде само някакъв пресипнал звук, както когато се изпусне пара.
Човекът стана:
— А бе, човек, какви дяволи са ви понесли в тая виелица? Можели сте да артисате някъде из пътя завинаги!
Раздавачът кимна и прошушна нещо.
— Какво безразсъдство — продължи човекът. — Госпожице, донесете му чай! Кажи, байно, накъде се беше помъкнал? На към Мартинова хижа ли?
Раздавачът поклати глава и отвори кожената си чанта; пълна беше със сняг, и от нея извади телеграма, толкова замръзнала, че хартията хрущеше.
— Ххиххарек? — прошушна той.
— Какво? — попита господинът.
— Тук… има ли… инженер… Марек — засрича раздавачът с укорителен поглед.
— Това съм аз — извика мършавият господин. — Нещо за мене ли носите? Дайте да го видя!
Инженер Марек отвори телеграмата. Прочете:
ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА ТИ ПОТВЪРДЕНИ. Бонди.
Нищо повече.
Глава XXII
Старият родолюбец
В пражката редакция на „Лидове новини“ работата вървеше с пълна пара. Телефонистът крещеше по телефона и свирепо се караше на госпожицата от централата. Щракаха ножици, тракаше пишеща машина, а Цирил Кевал седеше върху бюрото си и си клатеше краката.
— Та богослужение, значи, на Вацлавския площад — говореше той полугласно. — Някакъв комунист проповядва там доброволна бедност. Подстрекава хората да бъдат чисти като полски лилии. Брадата му — ей до тука, до пояса. Отде се взеха тия брадати типове — ужасна история. Всеки като истински апостол от евангелието.
— Мхм — отговори старият Рейзек, като прелистваше бюлетина на ЧТК.
— От какво ли растат толкова брадите им? — мислеше си Кевал. — Слушайте, Рейзек, аз бих казал, че и тук оказва влияние Абсолютът. Леле, Рейзек, страхувам се, че и аз ще взема да си я пусна. Представете си, чак до пояса!
— Мхм — рече неопределено Рейзек.
— Днес на Хавличковия площад провежда богослужение Свободната мишка. А на Тиловия прави чудеса отец Новачек. Ще видите, че ще се сбият. Вчера Новачек излекувал един хром по рождение. След това организирал шествия и куцият пребил един евреин. Счупил му три, а може да бяха и повече ребра. Ционист бил.
— Мхм — отбеляза Рейзек, като подчертаваше някои пасажи.
— Днес сто на сто ще има пердах, Рейзек — продължи Цирил Кевал. — Прогресистите правят митинг на Староместске намести и са извадили лозунга „По-далече от Рим“. А отец Новачек организира Макавейците, разбирате ли, своего рода въоръжена католическа гвардия. Голям майтап ще падне. Архиепископът забранил на Новачек да прави чудеса, но попчето е направо пощръкляло; вече и мъртви възкресява.
— Мхм — продължи да подчертава Рейзек.
— Получих писмо от майка ми — продължаваше да разправя глухо Цирил Кевал. — В нашия край, Моравия де, в Хустопеч и околностите им, имат голям зъб на чехите; безбожници били и протестанти и поганци, измисляли били нови богове и не знам що си. Застреляли горския, защото е чех. Казвам ви, Рейзек, навсякъде ври и кипи.
— Мхм — съгласи се Рейзек.
— И в синагогата станало сбиване — добави Кевал. — Ционистите ударили голям пердах на ония, дето вярват във Ваал. Имало даже трима убити, представете си. И знаете ли, че комунистите се разпаднали? Виж ти, съвсем щях да забравя, голяма шашарма. Отсега нататък, значи, ще има комунисти мистици, нещо като левица; освен това християни, мариани, сиантифисти, ресюррекционери, текстилци йоанити, железничари йоанити, миньори йоанити и още около седем партии. Сега не могат да разделят болничните каси и работническите домове. Знаете ли, днес отиваха на ул. „Хибернска“. Следобяд правили проверка на числения състав на гарнизона; засега казармата във Вършовице изпратила ултиматум на казармата в Чернин да признаят там Вършовицката догма за трите степени на Изкуплението. Ако не проявели склонност да приемат това, канели ги на сражение в Сандоерк. Ето защо канонерите от Дейвице тръгнали да обезоръжават гарнизона в Чернинските казарми. В казармата във Вършовице били вдигнати барикади, войниците извадили картечниците и ги настанили по прозорците и обявили война. Обсаждат ги седми драгунски, гарнизонът от Храдчани и четири леки батареи. След изтичането на шест часа, щели да стрелят, казват. Рейзек, Рейзек, какво щастие да живееш в такова време!