— Мхм — каза господин Рейзек.
— Да, а в университета — продължаваше да говори тихо Кевал — днес се счепкали природонаучният и историческият факултет. Природонаучният отхвърля Богоявлението и е настроен един вид пантеистично — професорите са начело и сам деканът Радъл носи знамето. Историците обсадили университетската библиотека в Клементинума и се отбранявали отчаяно, главно с книги. Декана Радъл го цапардосали по главата с подвързания Веленовски43 и го оставили на място. Сътресение на мозъка, изглежда. Ректорът Арне Новак44 бил ранен тежко с един том от поредицата „Изобретения и прогрес“. На края историците обсипали и затрупали атакуващите със събраните съчинения на Ян Върба. Сега там работят сапьорите, досега са изровили седем трупа, между които трима доценти. Струва ми се, че затрупаните не са повече от тридесет.
— Мхм — отново измънка Рейзек.
— Ами „Спарта“, братко — дърдореше Кевал с тихо въодушевление, — „Спарта“ обявила за единствен бог старогръцкия Зевс, докато „Славия“ се придържала към Свентовит45. В неделя на Летна ще има мач между двете божества, двата отбора освен с футболни обувки ще се въоръжат и с ръчни гранати, „Славия“ имала освен това и картечници, а „Спарта“ — едно сто и двайсет милиметрово оръдие. Огромна навалица за билети, запалянковците-привърженици на двата клуба се въоръжават. Голяма патардия ще бъде, Рейзек! Аз мисля, че ще спечели Зевс.
— Мхм — каза Рейзек, — но сега вижте писмата до редакцията, ако обичате.
— Може — съгласи се Цирил Кевал. — И с бога се свиква, нали. Какво ново в ЧТК?
— Нищо особено — промърмори Рейзек. — Кървави демонстрации в Рим. В Ълстър се бият ирландските католици. Опровергават за Сент Килда. В Пеща погроми. Схизма във Франция, отново се появили валденците, а в Мюнстер — анабаптистите. В Болоня бил избран контрапапа, някои си отец Мартин от Босите братя. И тъй нататък. В страната нищо. Да бяхте видели писмата, а?
Цирил Кевал млъкна и започна да отваря пристигналата поща; няколкостотин писма бяха. Едва успя да прочете шест от тях и вече не можеше да се сдържа.
— Погледнете, Рейзек, всичкото е по един калъп. Вземете например това: „От Хрудим. Уважаема редакция! Като стар читател на вашия почитаем вестник, искам да ви уведомя, че вашите читатели и цялата общественост, които се раздират от безплодни спорове, тук — добави Кевал, — е пропуснал да напише «ще се заинтересуват» от голямото чудо, което извърши местният свещеник Закоупил.“ И така нататък. В Ичин това е магазинерът от „Хранителни стоки“, а в Бенешов — директорът на училището. В Хотеборж дори това е будкаджийката — вдовицата Иракова. Нима трябва да чета всичко това?
Отново настъпиха мигове на работна тишина.
— Дявол да го вземе, Рейзек — обади се отново Кевал, — слушайте, знаете ли кое би било истинска сензация? Новината на деня? Голямата бомба? Именно вестта, че някъде нещо се е случило по естествен път, без чудеса. Но струва ми се, че никой няма да повярва. Почакайте да измисля нещо естествено.
Отново миг тишина.
— Рейзек — обади се Кевал жално. — Аз не мога да измисля нищо естествено. Когато си давам сметка сега, всъщност всичко изглежда като някакво чудо. Всичко, което съществува е някаква магия.
В този момент влезе главният редактор.
— Кой е гледал „Трибуна“? Ето едно съобщение, което ние не дадохме.
— Какво съобщение? — попита Рейзек.
— В рубриката „Икономист“. Американски консорциум е закупил Тихоморските острови и ги дава под наем. Един такъв мъничък коралов атол за петдесет хиляди долара годишно. Голям интерес се проявява и от страна на европейския континент. Акциите вече са две хиляди и седемстотин, Г. Х. Бонди участвува със сто и двайсет милиона. А ние — нито ред по този въпрос — ядосваше се редакторът и тръшна вратата след себе си.
43
Известен чешки ботаник, автор между другото на капитален труд върху българската флора. Б.пр.