— Рейзек — обади се Кевал, — вижте едно интересно писмо: „Уважаема редакция! Извинете, че аз, старият родолюбец, жив съвременник на тежките времена на гнет и мрачните дни на робство, издигам скръбен глас, като ви моля да бъдете любезни и със своето майсторско перо да предадете на чешкия народ загрижеността и изпълнения с опасения вопъл-на старите родолюбци“ и така нататък. Ето и това: „Виждаме как нашия старославен народ е разединен и насъскван брат срещу брата; безбройни секти се требят помежду си като вълци и най-ненавистнически се давят взаимно…“ Трябва да е някое старче, почеркът му е съвсем разкривен, „… докато през това време вековният наш враг ни обикаля като ревящ лъв, внушавайки на народа ни германския девиз «По-далече от Рим», поддържан в тази си претенция от лъжепатриоти, за които партийните интереси стоят над мечтаното единство народно. И с неописуема горчивина и боязън ние виждаме призрака на новите Липани46, когато под знамето на някакви си верски лозунги чех ще се опълчи против чеха. И ой, ще се сбъднат думите на Светото писание за царството, разединено в себе си. И ще настане сеч, и ще настане клане, сеч, както се казва в нашите славни, неподправени и богатирски Ръкописи47.“
— Стига, стига — каза Рейзек.
— Не, почакайте, тук той говори за хипертрофията на партиите и църквите. Това била наследствена чешка болест. „Не може да има, както казваше на времето доктор Крамарж, и най-малко съмнение в това. Ето защо ви молим да се закълнете, че в дванайсетия час, когато от всички страни ни грози велика и ужасна опасност, ще призовете народа наш да се сплоти в общонародно единно цяло за защита на отечеството. А ако на това единно цяло му е необходима църковна спойка, то нека не бъдем нито протестанти, нито католици, нито монисти, нито пък даже и абстиненти, а да приемем единствената славянска, могъща и братска православна вяра, която ще ни сплоти в едно голямо славянско семейство и ще ни спечели в тези бурни времена покровителството на могъщия славянски монарх. Онези пък, които не биха се присъединили задружно и доброволно към тази славна всеславянска идея, нека бъдат принудени от държавната власт и, разбира се, с всяко позволено от извънредните обстоятелства насилие, да се откажат от своите партии и сектантски интереси в полза на общонародното единство.“ И така нататък, подписано от „Един стар родолюбец“. Какво ще кажете?
— Нищо — отговори Рейзек.
— Аз мисля, че има нещо в това — подхвана Кевал, но в този момент влезе телефонистът и съобщи:
— Телефонираха от Мюнхен. Вчера в Германия е избухнала някаква гражданска или религиозна война. Има ли смисъл да го поместваме във вестника?
Глава XXIII
Конфликтът в Аугсбург
До единадесет часа вечерта в редакцията на „Лидове новини“ постъпиха следните телефонни съобщения:
„Мюнхен. ЧТК. 12 т.м. Според WTB (Westdeutsdie Telegraphenbiiro — западногерманска телеграфна агенция. Б.пр.) вчера в Аугсбург са избухнали кървави демонстрации. Седемдесет протестанти убити. Демонстрациите продължават.“
„Берлин. ЧТК. 12 т.м. Според официални сведения броят на убитите и ранените в Аугсбург не надминава дванайсет. Полицията поддържа реда.“
„Лугано, собств. инф., 12 т.м. Според меродавен източник броят на жертвите в Аугсбург е надхвърлил пет хиляди. Железопътният трафик на север е спрян. Баварското министерство е в перманентно заседание. Немският император прекъснал лова и се връща в Берлин.“
„Ройтер, ЧТК. 12 т.м. Днес в 3 часа сутринта баварското правителство обяви на Прусия свещена война.“
Един ден по-късно Цирил Кевал бе вече в Бавария и ние цитираме следните редове от неговото относително достоверно описание:
„В аугсбургската моливна фабрика «Шьолер» още на 10 т.м., към 18 часа вечерта, работниците католици набили своя майстор протестант във връзка с някакъв спор относно култа на Дева Мария. Нощта преминала спокойно, но на следния ден към 10 ч. сутринта всички работници католици напуснали всички цехове и бурно поискали уволнението на всички протестанти от персонала. Фабрикантът Шьолер — пребит, двама директори — застреляни. Духовенството заставено със сила да носи светото причастие начело на шествието. Архиепископът д-р Лени, който излязъл, за да успокои манифестантите, хвърлен в река Лех. Лидерите на социалдемократите опитали да се обърнат към демонстрантите, но трябвало да се скрият в синагогата. В 15 ч. синагогата вдигната във въздуха с динамит. Докато демонстрантите разграбват еврейските и протестантските магазини, като прибягват до стрелба и причиняват големи пожари, градският съвет с абсолютно мнозинство взема решение по въпроса за непорочното зачатие на Дева Мария и отправя огнен апел към католическите народи по света да вземат меча за защита на святата католическа вяра. В резултат на това се стига до различни прояви и в други баварски градове. В Мюнхен в 19 ч. митинг, с огромен ентусиазъм приета резолюция за отделянето на южните земи от немската федерална империя. Мюнхенското правителство телеграфира в Берлин, че поема отговорността. Имперският канцлер д-р Вурм веднага посещава министъра на войната, който насочва към Бавария 1000 щика от Саксонските и Рейнските гарнизони. В 1 ч. след полунощ този военен транспорт дерайлира на баварската граница, и по ранените бива открита картечна стрелба. В 3 ч. сутринта мюнхенското правителство по споразумение с алпийските страни обяви свещена война на лютераните.“
47
Ръкописите „Зеленогорски“ и „Краловедворски“, признати за фалшификати от чешката филологическа наука, но предизвикали ожесточени спорове сред чешкото общество.