26 март: Южноамериканските държави връчват ултиматум на Североамериканския съюз; искат премахване на сухия режим и забрана на свободата на вероизповеданието.
27 март: Японските войски дебаркират в Калифорния и Британска Колумбия.
На 1 април положението в света изглеждаше общо взето така: в Средна Европа се разиграва големият конфликт между католическия и протестантския свят. Протестантският съюз е изтласкал кръстоносците от Берлин, държи Саксония и е окупирал и неутрална Чехия; комендант на Прага по някакво особено стечение на обстоятелствата е шведският генерал-майор Врангел, потомък може би на генерала от Трийсетгодишната война. От друга страна, кръстоносците завладяват Холандия, която наводняват с морска вода, след като прекопават дигите, завладяват цяло Хановерско и Холщайнско чак до Любек, откъдето проникват в Дания. Воюват безпощадно — градовете изравнени със земята, мъжете избити, жените до 50 години изнасилени; но преди всичко биват разрушени вражеските Карбуратори. Съвременниците на тези изключително кръвопролитни боеве уверяват, че и от двете страни в сраженията са участвували свръхестествени сили; понякога като че невидима ръка хващала вражеския самолет и го запращала на земята; или пък прехващала летящ еднотонен 540 мм снаряд и го хвърляла обратно — в собствените редици. Особено ужасяващи били обстоятелствата около унищожаването на Карбураторите; незабавно, след завладяването на вражеския опорен пункт, наставала невидима, но отчаяна битка около местните Карбуратори; понякога това напомняло смерч, който събарял и разпилявал цялата сграда, в която се помещавал атомният котел, все едно че някой духвал куп перушина: тухли, греди и керемиди се реели бясно във въздуха като Карузел и обикновено всичко завършвало със страшна експлозия, която събаряла всички дървета и постройки в радиус чак до дванайсет километра и изравяла яма с повече от двеста метра дълбочина; силата на детонацията, разбира се, се колебаела в зависимост от големината на експлодиращия Карбуратор.
В тая война бяха обгазявани със задушливи газове пространства в широчина от триста километра и химическите вещества изгаряха цялата растителност, та всичко ставаше ръждиво; но тези пълзящи облаци на няколко пъти — пак поради стратегическата намеса на свръхестествени сили — се връщаха обратно, в собствените редици на атакуващите и това толкова несигурно средство биде изоставено. Оказа се, че Абсолютът напада, но се и отбранява от друга страна; в боя той употребяваше нечувани оръжия: земетресения, циклони, дъждове от сяра, потопи, ангели, чумни епидемии, скакалци и др., така че не оставаше нищо друго освен да се смени стратегията. Отпаднаха масовите атаки, трайните фортификации, укрепените линии с огневи точки и подобни глупости; всеки войник получаваше нож, патрони и няколко гранати и с това въоръжение тръгваше да убие войничето, което имаше на гърдите си кръст от друг цвят. Нямаше две армии една срещу друга; просто известна страна представяше бойното поле и там двете армии проникваха една в друга и се избиваха парче по парче, докато най-накрая ставаше ясно за всекиго на кого принадлежи тази земя. Това, разбира се, беше един твърде кървав метод за водене на война, но в края на краищата той си имаше своята доказателствена сила.
Такова беше положението в Средна Европа; в началото на април протестантските войски проникнаха през Чехия в Австрия и Бавария; докато през това време католиците завладяха Дания и Померания. Холандия, както се каза вече, изчезна изобщо от картата на Европа.
В Италия бушуваше гражданска война между урбановци и мартиновци; през това време Сицилия се озова в ръцете на гръцките евзони. Португалците обсадиха Астурия и Кастилия, но загубиха собствената си Естрамадура; изобщо тук, на юг, войната беше съвсем, ама съвсем дива. Англия воюваше на ирландска земя и освен това в колониите; в началото на април тя държеше вече само крайбрежната ивица на Египет. Останалите населени пунктове бяха загубени, а колонистите избити от туземците. Турците, с помощта на арабски, судански и персийски войски, завладяха целите Балкани и завзеха Унгария, но тогава между тях се разрази остро противоречието между шиити и сунити по някакъв, явно, особено важен въпрос, на четвъртия халиф Али. Двете секти се преследваха между Цариград и Татрите с изключителна настървеност и кървава жестокост, от която за нещастие си патеха и християните. И така, в тази част на Европа беше още по-лошо, отколкото където и да било другаде.
Полша изчезна, пометена от руската армия; сега руските войски се насочваха срещу жълтата инвазия, която напираше на север и на запад. В Северна Америка до този момент бяха стоварени десет японски армейски корпуса.