Бобине и любовта му към родината. Веднъж Бобине въпреки дъждовното време, приемал парад на войската на Марсово поле. Когато минавали тежки артилерийски агрегати, военен автомобил минал през една локва и опръскал пелерината на Бобине. Маршал Жоливе поискал незабавно да накаже виновника с деградиране. Но Бобине го възпрял: „Оставете, мили ми маршале; нали калта е френска.“
Бобине и инвалидът. Веднъж Бобине се отбил инкогнито в Шартр. По пътя спукал гума и докато шофьорът я сменял, до колата се приближил еднокрак инвалид и поискал милостиня. „Къде си е загубил крака този човек?“ — попитал Бобине. Инвалидът разказал, че загубил крака си като войник в Индокитай и че има само една бедна майка и че понякога по цели дни двамата няма какво да сложат в устата си. „Маршале, вземете си бележника“ — казал той трогнат. И наистина след една седмица на вратата на съборетината, в която живеел инвалидът, почукал личният куриер на Бобине и предал на клетника пакетче с надпис „от първия консул“. Кой би могъл да опише радостното изумление на инвалида, който, като отворил пакетчето, намерил в него бронзов медал.
Нищо чудно, че при тези си отлични душевни качества Бобине най-сетне се съгласи да отговори на горещото желание на целия си народ и при всеобщ ентусиазъм се провъзгласи на 14 август за император на Франция.
Несъмнено за цялото земно кълбо наставаха твърде неспокойни, но от историческа гледна точка и славни времена. Всички континенти буквално блестяха с героичните си военни подвизи. Гледана от Марс, нашата Земя трябва да е засияла като звезда от първа величина, от което мароканските астрономи трябва да са решили, че ние се намираме още в горещо състояние. Не може да не разберете тогава, че рицарска Франция и нейният представител, императорът Тони Бобине, не останаха назад. Може би и тук действуваха остатъците от Абсолюта, доколкото не бяха се още излъчили в световното пространство, пораждайки приповдигнато и огнено настроение. С една дума, когато два дни след коронацията си великият император прокламира, че е ударил часът Франция да покрие земното кълбо със своите знамена, в отговор се раздаде единодушен възглас на ентусиазъм.
Планът на Бобине беше следният:
1. Да окупира Испания и с превземането на Гибралтар да завладее ключа към Средиземно море.
2. Да окупира Дунавския басейн чак до Пеща и така да държи ключа към вътрешността на Европа.
3. Да окупира Дания като ключ към бреговете на Северно море.
И тъй като териториалните ключове обикновено се смазват с кръв, Франция изпрати три армии в съответните посоки, които й спечелиха голяма слава.
Една четвърта армия окупира Мала Азия като ключ към Изтока.
Петата превзе устието на Св. Лаврентий, като ключ към Америка. Шестата се потопи в морската битка край бреговете на Англия.
Седмата обсади Севастопол. В навечерието на 1945 година императорът Бобине държеше всички ключове в джоба на артилерийския си брич.
Глава XXV
Така наречената Най-голяма Война
Характерно е за нас, хората, когато преживеем нещо много лошо, да търсим особено успокоение в мисълта, че откакто свят светува, то е било „най-голямото“ в съответната неприятна област. Така например, ако са настъпили извънредно големи горещини, вестниците ще спечелят симпатиите ни, като пишат, че това са „най-високите температури от 1881 година насам“ и при това нас ни е малко яд на тази 1881, че ни е надминала. Или пък, ако ушите ни измръзват така, че чак започнат да се белят, ние ще изпитаме някаква особена радост, че сме имали „най-ниската температура от 1786 година насам“. Така е и с войните. Сегашната война е или най-справедливата, или най-кръвопролитната, или най-сполучливата, или най-дългата от еди-кое си време насам; с някакъв суперлатив тя винаги ще ни даде известно горделиво удовлетворение, че преживяваме нещо особено извънредно и рекордно.
И така значи, войната, която продължи от 12 февруари 1944 г. до есента на 1953 година, беше наистина и без преувеличение (честна дума!) най-голямата война; и нека, моля ви се, не отнемаме на съвременниците тази единствена заслужена радост. В нея участвуваха 198 милиона души, от които оцеляха само тринайсет души. Бих могъл да ви приведа цифри, с които изчислители и статистици се опитваха да онагледят тия огромни загуби в убити; така например колко хиляди километра биха се получили, ако се наредяха труповете един до друг, и колко часа би трябвало да пътува един експресен влак, ако тези убити биха били поставени на мястото на траверсите; или ако се отрежеха всички показалци на падналите и се наредяха като сардели в консервени кутии, колко вагона биха се напълнили с тази стока, и така нататък; но аз слабо помня цифрите и не бих искал да ви излъжа с нито един мизерен вагон от статистиката. Ето защо повтарям, че това беше най-голямата война от сътворението на света както по отношение на загубите в убити, така и по отношение на пространствата, които бяха засегнати от боевете.