Летописецът още веднъж се извинява, че не притежава усета и способността за епично описание на грандиозното във войната. Безсъмнено, той би трябвало да опише войната като същински валяк, който е стъпквал всичко от Рейн до Ефрат, от Корея до Дания, от Лугано до Хапаранда и така нататък. Вместо това с много по-голямо желание той би се заловил да ви опише влизането на бедуините с бели чалми в Женева, с набучени на двуметровите си копия глави на враговете; или любовните приключения на брадатия и космат французин в Тибет; кавалкадите на руските казаци из Сахара; рицарските схватки на македонските комити със сенегалските тирайори51 на брега на финските езера. Както виждате, материята е твърде обширна. Победоносните полкове Бобине долетяха, така да се каже, с гол ентусиазъм по стъпките на Александър Македонски през двете Индий в Китай; но през това време жълтото китайско море достигна през Сибир и Русия до Франция и Испания, с което отряза опериращите в Швеция мюсюлмани от метрополията им. Руските полкове, които отстъпваха пред подавляващото надмощие на китайската армия, се озоваха в Северна Африка, където Сергей Николаевич Злочин52 положи основите на царството си; скоро обаче и той беше убит, тъй като баварските му генерали направиха заговор против пруските му атамани, след него на царския му трон в Тимбукту се възкачи Сергей Фьодорович Злосин53.
Нашата чешка родина последователно попада в ръцете на шведи, французи, турци, руси и китайци, при което всеки нашественик избиваше до последния крак коренното население. В катедралата „Св. Вит“ през тези години литургии отслужиха един пастор, един адвокат, един имам, един архимандрит и един бонз, разбира се, без траен успех. Единствената утешителна новост беше фактът, че Ставовският театър54 бе постоянно препълнен; бяха го превърнали във военен склад.
През 1951 година, когато японците изтласкаха китайците от Източна Европа, за известно време новата Империя на Центъра (така китайците наричат родината си) се обособи по една случайност точно в пределите на старата Австро-Унгарска империя; Шьонбрун отново бе резиденция на престарелия владетел, сто и шестгодишния мандарин Яя Вир Веана55, „към чиято свята глава с детинска почит обръщаха взор ликуващите народи“, както всекидневно уверяваше „Винер Митагсцайтунг“. Официален език беше китайският, което мигновено премахна националните спорове, държавен бог беше Буда; твърдоглавите католици от Чехия и Моравия се изселиха зад граница, след като предварително бяха подложени на китайски драгонади и конфискации, с което необикновено много нарасна броят на народните мъченици. Затова пък някои изтъкнати и разсъдливи чешки патриоти благодарение на върховно снизхождение получиха мандарински санове; преди всичко То-Бол-Кай, Гро-Ши56, но и мнозина други. Китайското правителство въведе много прогресивни новости, между другото например раздаване на купони вместо хранителни продукти; обаче скоро Империята на Центъра се разпадна, защото оловото за леене на куршуми се свърши съвсем, с което рухна и целият й авторитет; неколцината китайци, които не бяха избити, останаха да живеят тук и през последвалия мирен период, и то преди всичко като висши държавни чиновници.
По това време император Бобине, който провъзгласи за столица индийската Симла, дочу, че по все още непроучените горни течения на реките Иравади, Селуин и Меконг се намира женската империя на Амазонките, и тръгна натам със старата си гвардия, но вече не се върна. Според една версия той се оженил там, според друга кралицата на амазонките Амалия му отсякла главата в бой и я хвърлила в мях, пълен с кръв, като казала: „Satia te sanguine, quern tantum sitisti“57.
Втората версия изглежда по-изтънчена.
На края Европа се превърна в арена на безсмислени боеве между черната раса, извираща от вътрешността на Африка, и монголското племе; какво се случи през тези две години, не е за разказване. Последните следи от цивилизацията изчезнаха. На Храдчани например се развъдиха мечки, така че последните обитатели на Прага трябваше да разрушат всички мостове, даже и Карловия, за да спасят десния бряг на Вълтава от тия кръвожадни хищници. Населението оредя до минимум; Вишехрадската Капитула58 измря, както по мъжка, така и по съребрена линия; мачът за първенството между Спарта и Виктория Жижков е наблюдаван само от сто и десет души зрители.
53
На чешки означава „нехранимайко“. И двете по аналогия на действителното руско фамилно име Злобин. Б.пр.
56
Игрословица. На чешки значи „кесия“, „грош“ има същото значение както в български. Б.пр.
58
Свещениците и игумените към дадена църква, образуващи юридическо лице и ползуващи се със самоуправление. Б.пр.