И по другите континенти картината не беше по-добра. Северна Америка, разорена ужасно от кръвопролитните боеве между Прохибиционистите и Мокрите стана японска колония. В Южна Америка се смениха последователно Уругвайската, Чилийската, Перуанската, Бранденбургската и Патагонската империи. В Австралия, веднага след рухването на Англия, бе създадена Идеалната държава, която тутакси превърна тази многообещаваща страна в безплодна пустиня. В Африка бяха изядени повече от два милиона бели; чернокожите от конгоанския басейн се нахвърлиха върху Европа, останалата Африка се раздираше от редуващи се боеве между сто осемдесет и шестте различни императори, султани, крале, главатари и президенти.
Това е то историята. Всеки от тези стотици милиони воюващи хорица си е имал преди това свое детство, своя любов, свои планове; случвало му се е да се страхува, случвало се е да стане герой, но обикновено е бил смъртно уморен и е бил готов да се изтегне за отмора в леглото; когато умирал, бъдете сигурни, че не го е правил с удоволствие. И от всичко това са останали само шепа сухи факти: сражение еди-къде си, убити еди-колко си, резултатът един или друг — и на всичкото отгоре този резултат не решава нищо в крайна сметка.
Ето защо ви казвам: не отнемайте единствената гордост на тогавашните хора, че това, което са преживели, е било Най-голямата Война. Ние, разбира се, знаем, че след няколко десетки години ще успеем да направим още по-голяма война, нали и в това отношение човечеството се издига на все по-високо и по-високо равнище.
Глава XXVI
Битката при Храдец Кралове
Тук летописецът се позовава на Аугуст Седлачек, Йозеф Пекарж и други авторитетни историографи, според които важен извор за опознаване на историята са и местните събития, в които световните се отразяват като в капка вода.
И така, Капката вода, наречена Храдец Кралове, е забележителна за летописеца с това, че в нея на времето той е извършвал рейдовете си като мъничка инфузория и като амеба в тамошната гимназия и тогава, естествено, я е смятал за целия свят; но стига по този въпрос.
Храдец Кралове навлезе в Най-голямата Война въоръжен с един-единствен Карбуратор, и то монтиран в бирената фабрика, която и до днес се намира зад храма на „Св. Дух“, непосредствено до къщите на епархийските свещеници. Може би това свято съседство беше подействувало на Абсолюта в смисъл, че в бирената фабрика започнаха да произвеждат усилено и усърдно бира, което доведе местното население до едно състояние, от което еретикът епископът Бриних изпита неописуема радост.
Но Храдец Кралове се намира, така да се каже, на няколко крачки от границата и затова много скоро се озова под властта на прусаците, които в лютеранската си ярост разрушиха пивоварския Карбуратор. Независимо от това Храдец Кралове, верен на историческата приемственост, запази задоволителна религиозна температура, особено пък когато епархията премина в ръцете на епископ Линда. Даже и когато дойдоха бобинистите турците и китайците, Храдец си запази гордото съзнание, че: 1) има най-добрия самодеен театър в източна Чехия. 2) най-високата камбанария в източна Чехия, и 3) на страниците на своята локална история — най-голямата битка в източна Чехия. Поддържан от това убеждение, Храдец Кралове преживя най-тежките изпитания на Най-голямата Война.
След рухването на мандаринската империя начело на града застана разсъдливия и предпазлив кмет Скочдополе. Сред общата анархия неговото управление бе белязано със сравнително спокойствие, благодарение на мъдрите съвети на епископ Линда и на уважаемите господа старейшини. Но ето че един ден в града пристигна някакъв шивач, Хампъл се казваше, иначе за съжаление местен кореняк, но от малък се скитал по света и служил даже в Чуждестранния легион в Алжир, с една дума, авантюрист. Участвувал в походите на Бобине, взел участие в превземането на Индия, но дезертирал някъде около Багдад и като игла се промъкнал между башибозуци, французи, шведи и китайци, за да се върне обратно в родното си място.
Та този най-обикновен шивач, този Хампъл беше се напъхал с бобинистки дух и завърнал се в Храдец, веднага взе да мисли не за друго, ами как да вземе властта. Да шие дрехи никак не му се искаше, не беше работа за него; ето защо той започна да рови и критикува, това ми ти, онова ми ти, цялото кметство било взето от папищашите, ами тия пари, кай, защо ги държали в банката, господин Скочдополе бил некадърен стар мухльо и не знам какво още. Общоизвестно е, за съжаление, че войните носят със себе си загрубяване на нравите и разколебаване на доверието във всеки авторитет, ето защо и Хампъл намери неколцина привърженици и основа с тях партия на социалреволюционерите.