Веднъж, през юли, споменатият Хампъл свика митинг на Малкия площад и изправен на чешмата, заяви между другото, че народът настоявал мръсникът, реакционерът и епископското мекере Скочдополе да се откаже от кметството.
В отговор на това господин Скочдополе разлепи из града обръщение към гражданите, според което на него, редовно избрания кмет, никой нямал право да му нарежда какво да прави и най-малко някакъв си дезертирал пришълец; в днешното смутно време не можело да се обявяват нови избори; съзнателните жители на града разбирали много добре и т. н.
Точно това чакаше обаче Хампъл, за да осъществи бобинистката си идея. Излезе от дома си на Малкия площад и размаха червено знаме, а след него тръгнаха две момчета и с всички сили заудряха един барабан. Така те обиколиха Големия площад, постояха известно време пред резиденцията на епископа, след което под барабанен бой се оттеглиха към полето край река Орлице, наричано още „При воденичката“. Там Хампъл заби знамето в земята и седнал на барабана, написа прокламация за обявяване на война. След това изпрати двете момчета в града да бият барабана навсякъде и да четат прокламацията му, която имаше следното съдържание:
Заповядвам на наследствения кралски град Храдец Кралове да ми връчи ключовете от градските порти. Ако това не стане до залез слънце, ще извърша военни приготовления и на разсъмване ще атакувам града с артилерийски огън, конници и щикове. Ще пощадя живота и имота само на тези, които най-късно до разсъмване дойдат в лагера ми „При воденичката“ и донесат всичкото си годно за употреба оръжие и положат клетва пред негово величество император Бобине. Парламентьорите ще бъдат застрелвани. Императорът не води преговори.
Тази прокламация беше прочетена и предизвика известно объркване, особено след като клисарят при църквата „Св. Дух“ започна да бие камбаната на Бялата кула за тревога. Господин Скочдополе посети епископа Линда, който обаче му се изсмя в очите; след това Скочдополе свика градския съвет на извънредно заседание, където предложи да се предадат ключовете от градските порти на генерал Хампъл. Установи се, че такива ключове не съществуват; няколкото исторически катинара и ключове, които се намирали в градския музей, били задигнати още на времето от шведите. При такива грижи настъпи нощта.
Цял следобед и особено вечерта хората се точеха по пътеките към Воденичката; „Нали знаете — казваха си те при среща, — отивам и аз да видя лагера на смахнатия Хампъл.“ Когато стигаха до Воденичката, виждаха поляните вече изпълнени с хора, а край двата барабана адютантът на Хампъл приемаше клетви за вярност към императора Бобине. Тук-там горяха огньове, край тях се мяркаха човешки сенки, с една дума, беше извънредно живописно. Някои се връщаха към Храдец явно обезкуражени.
През нощта гледката беше още по-грандиозна. Тази нощ кметът Скочдополе се качи на Бялата кула; и ето на изток по течението на Орлица горяха стотици огньове, хиляди сенки щъкаха около огньовете, които хвърляха надлъж и нашир кървави отблясъци. Там очевидно се копаеха окопи. Кметът слезе от кулата видимо угрижен. Явно беше, че генерал Хампъл не лъжеше за армията си.
На разсъмване генерал Хампъл излезе от дървената воденичка, в която беше прекарал цяла нощ, наведен над плана на града. Няколко хиляди мъже, повечето цивилни наистина, но поне една четвърт от тях въоръжени, се бяха строили в колони по четири; множество жени, старци и деца се тълпяха отстрани.
— Напред! — изкомандува Хампъл и в този миг тръбачите от музикалния взвод надуха тръбите си, производство на световноизвестната фабрика за духови инструменти Червени и под звуците на жизнерадостен марш „Вървяха момите по пътя“59 силите на Хампъл поеха към града.
Пред града генерал Хампъл спря колоните и изпрати напред тръбачи и вестоносци с призив: невъоръженото население да излезе от къщите си. Но не излезе никой. Къщите бяха опразнени.
Малкият площад пуст.
Големият площад опразнен.
Целият град опразнен.
Генерал Хампъл засука мустаци и се насочи към кметството. Беше отворено. Влезе в заседателната зала. Седна на мястото на кмета. Пред него, върху зеленото сукно, бяха приготвени бланкови листа, на всеки от които предварително беше написано с краснописни букви: „В името на негово величество император Бобине.“