Генерал Хампъл се приближи до прозореца и извика:
— Войници, битката е свършена. С оръжие в ръка вие турихте край на клерикалната власт на кметската клика. За любимия ни град сега настъпва ера на прогрес и свобода. Държахте се великолепно. Поздравявам ви!
— Здраве желаем! — отговори войската и се разпръсна. В къщата на кмета също се завърна един боец от армията на Хампъл (по-късно ги нарекоха Хамплмени), който носеше на рамо пушка, останала от някой китайски войник.
Така шивачът Хампъл стана кмет; трябва да признаем, че и неговото разсъдливо и предпазливо управление бе белязано със сравнително спокойствие всред всеобщата анархия благодарение на мъдрите съвети на епископ Линда и почитаемите господа старейшини.
Глава XXVII
На тихоокеанския атол
— Главата си залагам — каза капитан Трубъл, — ако онзи дългуч там не е водачът им.
— Това е Джими — отбеляза Г. Х. Бонди. — По-рано работеше тук, знаете ли? Аз си мислех, че вече се е укротил.
— Кой дявол ме караше — завърши капитанът — да хвърлям котва тук. В тая мизерна… Херехетуа! А?
— Слушайте — каза Г. Х. Бонди, като сложи пушката си на масата на верандата. — И на други места ли е същото?
— Как да не е — отговори капитан Трубъл. — Ей, тук, на Равайвай, съвсем близо оттук, изядоха капитан Беркер с целия екипаж. А в Мангая излапаха трима души милионери като вас.
— Братя Сътърланд ли? — осведоми се Бонди.
— Мисля, че да. А на остров Старбък опекоха правителствения комисар. Оня, дебелия Мак Деон, познавате ли го?
— Не го знам.
— Не го познавате? — извика капитанът. — Че от колко време сте тук, бе, човек?
— Вече девета година — рече Бонди.
— Е, в такъв случай може и да го познавате — прецени капитанът. — Вече девета година? Бизнес, а? Или един вид тихо пристанище, а? Заради нервите?
— Не — каза Бонди. — Знаете ли, аз предвиждах голямата патаклама там горе и затова минах встрани от пътя. Мислех, че тук ще е по-спокойно.
— Аха, спокойствие! Не ги познавате нашите големи черни момчета. Така ами, тук войната си е току-речи постоянно явление.
— О — възрази Г. Х. Бонди, — тук наистина беше спокойно. Съвсем порядъчни момчета бяха тези, папуасите или как там им викате. Едва напоследък нещо… се поразмърдаха… Виждате ли, аз не мога да схвана достатъчно добре какво точно искат.
— Нищо особено — прецени капитанът. — Искат само да ни изядат.
— Гладни ли са? — учуди се Бонди.
— Не знам. По-скоро това е верска работа. Един вид ритуал, разбирате ли? Нещо като причастие, що ли? От време на време ги прихваща с нова сила.
— Така значи — замислен подхвърли Бонди.
— Всеки си има някакво хоби — измърмори капитанът. — Тука хобито е да се изяде чужденец и да се опуши главата му.
— На всичкото отгоре и да се опуши? — отврати се Бонди.
— А, това е след смъртта — успокои го капитанът. — Запазват си опушените глави за спомен. Виждал ли сте изсушените глави в етнографския музей в Окланд?
— Не — отвърна Бонди. — Мисля, че… че… не бих бил много привлекателен в опушено състояние.
— Малко сте пълничък — отбеляза критично капитанът. — По-слабия човек опушването не го изменя съществено.
Бонди не изглеждаше ни най-малко успокоен. Седеше отпуснат на верандата на бунгалото си на кораловия остров Херехеретуа, който беше купил непосредствено преди Най-голямата Война. Капитан Трубъл много сериозно беше смръщил поглед към мангровите и бананови дръвчета, които обгръщаха бунгалото.
— Колко туземци има тук? — попита той внезапно.
— Около сто и двадесет — отвърна Г. Х. Бонди.
— У нас, в бунгалото?
— Седем заедно с китайския готвач.
Капитанът изпъшка и погледна към морето. Там беше закотвен корабът му „Папеете“; но за да се стигне до него, трябваше да се премине по тясната пътечка между мангровите дървета, което май не изглеждаше особено препоръчително.
— Кажете ми, мистър — обади се той след малко, — за какво всъщност се трепят там горе? За някакви граници?
— За по-малко.
— За колонии?
— За по-малко.
— За… търговски договори?
— Не. Само за истината.
— За каква истина?
— За абсолютната истина. Разбирате ли, всеки народ иска да е абсолютно прав.
— Хм — каза капитанът — и каква е всъщност цялата тая работа?
— Нищо. Най-обикновени човешки страсти. Сигурно сте чули, че там, в Европа и изобщо, се е появил на бял свят… такова… бог де, нали разбирате?