— Точно така. Две и една.
Биндер отвори кухненската врата и извика:
— Две итърници и една кървавица.
— Бървечер — изръмжа редакторът Рейзек, като влизаше. — Студено бе, хора.
— Добър ви вечер — изчурулика Биндер. — Ето, това е вече хубава компания.
— Е, какво ново? — попита бодро отец Йошт. — Какво има в редакцията? Мда, на млади години и аз пописвах във вестниците.
— Той, Блахоуш, и за мене беше споменал тогава във вестника — каза Брих. — Пазя я някъде изрезката. Да-да, къде останаха тия времена.
— Една вечеря — обади се Рейзек.
Биндер и дъщеря му вече носеха итърниците и ги сложиха на масата; те още цвърчаха, потънали в пяна от мазни мехурчета, излегнали се в киселото зеле, като турски одалиски сред възглавници. Отец Йошт силно измляска и разряза първата красавица.
— Бива си я — каза след малко Брих.
— Мм — проговори след доста време Рейзек.
— Биндер, ама хубаво сте ги докарали — каза с одобрение отчето.
Настана благодарна и съсредоточена тишина.
— Бахарчец — присъедини се към одобрителните възгласи Брих. — Много обичам миризмата.
— Но не трябва да се прекалява.
— Не, точно колкото трябва.
— А кожичките трябва да хрускат.
— Мм.
Отново продължителна пауза.
— А зелцето да бъде съвсем бяло.
— В Моравия — обади се Брих — правят зелето на каша. Бил съм там като калфа. Направо тече.
— Я гледай — учуди се отец Йошт. — Нали зелето трябва да се изцеди. Какви ми ги разправяте, така даже не може да се яде.
— Така е, и все пак го ядат. С лъжици го ядат.
— Ужас — смая се отчето. — Чудни хора. Нали на зелето трябва да му се сложи само мазнинка, нали, господин Биндер? Просто не мога да разбера, как може да го приготвят някъде другояче.
— Знаете ли — рече Брих замислен. — Тя тая работа трябва да е като оная с вярата. Човек също не може да разбере как хората могат да вярват в друго нещо.
— Стига, моля ви се — възрази енергично отец Йошт. — По-скоро съм готов да повярвам в Мохамеда, отколкото да ям друго зеле. Та то е съвсем ясно, че на зелето само мазнинка му трябва.
— А за вярата не е ли съвсем ясно?
— За нашата вяра, разбира се — заяви категорично отчето, — но за другите не.
— Значи стигнахме дотам, където бяхме преди войната — въздъхна Брих.
— Хората си остават винаги там, където са били — обади се Биндер. — Точно така го казва и Кузенда. Биндер, казва ми той, никоя истина не може да се извоюва. Знаеш ли, Биндер, казва, нашият Господ от дълбачката не беше толкова лош, и твоят от въртележката не беше лош, а виждаш ли, въпреки всичко ги няма вече. Всеки си вярва във своя отличен дядо Господ, но не вярва на другия човек, че и той може да вярва в нещо добро. Хората най-напред трябва да вярват в хората, а останалото вече самичко ще си дойде. Така го казва Кузенда.
— Ами да — изказа се Брих. — Човек, примерно, може да си мисли, че другата вяра е лоша вяра, но не бива да си мисли, че този, който я изповядва, е лош и прост, и измамен човек. Така е в политиката и във всичко.
— И затова толкова хора се мразеха и изпобиха — обади се отец Йошт. — В колкото по-голямо нещо вярва някой, толкова по-яростно презира другите, които не вярват в него. А всъщност най-голямата вяра би било да се вярва в хората.
— Господин Биндер — рече отец Йошт замислено, — я вземете да ми направите за утре от онова, моравското зеле. Ще взема да го опитам.
— Зелето трябва само малко да се позапържи и задуши. И с колбаса не е лошо. Всяка вяра и всяка истина си има нещо хубаво, та дори да е само това, че другият си я обича.
Някой отвън отвори вратата и влезе стражарят, старши подофицерът Хрушка. Беше премръзнал и поиска чаша ром.
— А, вие ли сте, господин старши — обърна се към него Брих. — Е, как е, откъде идете?
— Ами от Жижков — отговори стражарят и засмъква огромните си ръкавици — Имаше хайка.
— И какво хванахте?
— Ами, двама скитници. И няколко безпризорни. А в дом номер 1006 в мазето открихме една бърлога.
— Каква бърлога? — попита Рейзек.
— Карбураторна, господин редактор. Намерихме един такъв, мъничък Карбуратор, от стара моторетка отпреди войната. И разна измет ходи там да прави оргии.
— Какви са тия оргии?
— Ами, безобразия. Четат молитви там и пеят, имат видения, пророкуват, правят чудеса и такива ми ти работи.
— Не се ли разрешава?
— Не, забранено е от полицията. Това е също като ония — дупките, знаете ли, дето пушат опиум. Имаше една в Стария град. Разкрили сме досега седем такива карбураторни леговища. Една паплач ходи там! Хора без покрив над главата си, курви и разни индивиди. Затова е забранено. Трябва да се спазва реда.