— Аз не вярвам в бога — каза Марек твърдо. — Аз не искам да вярвам. Винаги съм бил атеист. Вярвал съм в материята и в прогреса и в нищо друго. Човек на науката съм, Бонди; а науката не може да допусне, че съществува бог.
— От гледна точка на търговията — заяви Бонди — това е съвсем безразлично. Ако иска, нека си го има, боже мой. Ние не се изключваме взаимно.
— Но от гледна точка на науката — извика Марек строго — това е абсолютно несъвместимо. Или той, или науката. Аз не твърдя, че няма бог; аз само твърдя, че не трябва да го има или поне, че не бива да се проявява. Аз вярвам, че науката стъпка по стъпка го избутва или че поне пречи на проявлението му; и аз вярвам, че това е нейната най-висша мисия.
— Възможно е — каза примирително президентът. — Карай по-нататък.
— А сега си представи, Бонди, че — или не, не така: знаеш ли какво е това пантеизъм? Това е вярването, че във всичко съществуващо се проявява един Бог или един Абсолют, както искаш. В човека и в камъка, в тревата, във водата, навсякъде. И знаеш ли какво учи Спиноза? Че материалното е само едната проява или едната страна на божествената субстанция, докато другата страна е само духът. А знаеш ли какво учи Фехнер?
— Не знам — призна си президентът Бонди.
— Фехнер учи, че всичко, изобщо всичко е одушевено, че Бог одушевява цялата материя в света. А чел ли си Лайбниц? Лайбниц учи, че материята се състои от душевни точки, от монади, чиято субстанция е божествена. Какво ще кажеш?
— Не знам — отвърна Г. Х. Бонди, — не ги разбирам тия работи.
— Аз също; ужасно е комплицирано. Но да допуснем, че наистина във всяка материя съществува Бог, че той е затворен по някакъв начин в нея. И когато я разбиеш основно тази материя, той ще изхвръкне навън като от кутийка. Ще се почувствува развързан. Ще се породи от материята, както се поражда светилният газ от въглищата. Изгаряш един атом и ето ти цяло мазе Абсолют. Изумително, колко бързо се разпространява.
— Чакай — обади се Бонди. — Кажи го още веднъж, но по-бавно.
— Представи си, значи — повтори Марек, — че във всяка материя Абсолютът се съдържа в някакво несвободно състояние, да речем, като обвързана, инертна енергия; или по-просто, че Бог е вездесъщ и че, следователно, присъствува във всяка материя и във всяка частица от материята. И сега си представи, че унищожиш напълно част от материята, привидно без остатък; но тъй като всяка материя е всъщност материя плюс Абсолют, то ти унищожаваш само материята, но продължава да е налице неунищожимият остатък: чистият, освободен, активен Абсолют. Останал е химически неразложимият, нематериалният остатък, който не притежава нито спектрални линии, нито атомно тегло, нито химическа съединимост, нито закона на Мариот, нищо, нищо, ама съвсем нищо от свойствата на материята. Останал е чистият Бог. Химическото нищо, което действува с огромна енергия. И тъй като е нематериално, то не е свързано със законите на материята. От самото това следва, че то се проявява по противоприроден, съвсем чудотворен начин. Всичко това произтича от предположението, че Бог присъствува в материята. Можеш ли да си представиш, че, примерно казано, той се намира в нея.
— Мога — отговори Бонди. — По-нататък?
— Добре — каза Марек и се надигна, — тогава това е наистина така.
Глава IV
Божественото мазе
Президентът Бонди замислено пушеше пурата си.
— И как го разбра това бе, братле?
— Изпитах го сам върху себе си — рече инженер Марек, като се зае отново да кръстосва стаята. — Освен че разлага напълно материята, моят Карбуратор Перфект произвежда и страничен продукт: чистия и необвързан свободен Абсолют. Бог в химически най-чист вид. Ако мога да се изразя така, от едната си страна бълва механична енергия, а от другата — божествена субстанция. Също както когато водата се разлага на водород и кислород, само че в невъобразимо по-голямо количество.
— Хм, — измънка Бонди. — Давай нататък.
— На мен ми се струва — продължи Марек предпазливо, — че някои изключителни личности са в състояние сами в себе си да разграничат материалната от божествената субстанция; разбираш ли, да отделят просто или да изцедят Абсолюта от собствената си материя. Примерно Христос, чудотворците, факирите, медиумите и пророците успяват да правят това с помощта на някаква психическа сила. Моят Карбуратор го прави по чисто машинен път. Това е нещо като фабрика за Абсолют.
— Фактите — изтъкна Г. Х. Бонди. — Ограничи се във фактите.
— Ето ти фактите. Отначало аз построих моят Карбуратор Перфект само на теория. След това направих малък модел, който не се движеше. Едва четвъртият модел се задвижи. Беше само ей толкова голям, но работеше великолепно. И още, когато работех с него, при неговите малки размери почувствувах особеното му психическо въздействие. Едно особено развеселяване и очарование. Но аз си мислех, че това е само радостта от изобретението, и в краен случай, последица от преумората. Тогава за пръв път започнах да пророкувам и да правя чудеса.