— Какво? — извика президентът Бонди.
— Да пророкувам и да правя чудеса — проговори мрачно Марек. — Имах, разбираш ли, мигове на изумително просветление. Съвсем ми беше ясно например, какво ще стане в бъдеще. И твоето посещение предсказах. Веднъж, при непредпазлива работа на струга, си откъснах нокътя. И докато гледах наранения си пръст, ето че пред очите ми израсна нов нокът. Навярно съм си го пожелал, но това е странно и страшно. Или друго, можеш ли да си представиш, аз ходех и във въздуха, без да стъпвам на земята. Това явление се нарича левитация. Никога не съм вярвал на такива глупости. Представи си колко се ужасих.
— Вярвам ти — каза Бонди сериозно. — Трябва да е доста мъчително и неприятно.
— Страшно. Мислех си, че е от нервите, че е някакво самовнушение и знам ли какво. През това време успях да построя в мазето големия Карбуратор и го приведох в движение. Както ти казах вече, от шест седмици той се движи денонощно без прекъсване. И едва тогава ми стана ясно положението. За един ден мазето се зареди до пръсване с Абсолют, който започна да пълзи из цялата къща. Имай пред вид, че чистият Абсолют прониква през всяка материя, но през твърдите материи преминава малко по-бавно. Във въздуха се разпространява със скоростта на светлината. Когато за пръв път влязох там, бях обзет, като че ли от някакъв припадък. Крещях на глас. Не знам откъде намерих сили да избягам. След това тук, горе, аз се замислих върху цялата тази история; първото нещо, което помислих, беше, че това е някакъв нов упоителен, развеселяващ газ, който се получава при пълното изгаряне. Затова наредих да монтират отвън вентилатора. По време на монтажа двама от монтьорите бяха обхванати от просветление и имаха видения; третият беше алкохолик и това трябва да му беше създало нещо като имунитет. Докато смятах, че това е само газ, аз направих редица опити; любопитно е, че в Абсолюта всеки пламък дава несравнено по-силна светлина. Ако можех да го задържа в стъклена лампа, щях да го слагам в крушките, но Абсолютът намира начин да се измъкне от всеки съд, та дори и от херметически затворения. След това си помислих, че може да се касае за някакво ултрахикс излъчване, но няма никакви следи от електричество, а не действува и на фоточувствителна плака. На третия ден трябваше да откараме в санаториума портиера и жена му, които живеят над мазето.
— Защо? — попита Бонди.
— Повярва в бога. Изпадна в екстаз. Проповядваше и правеше чудеса. Жена му започна да пророкува. Портиерът ми беше съвсем солиден човек, монист и свободомислещ, необичайно порядъчен човек. Представи си, съвсем неочаквано започна да лекува хората само с докосване на ръката си. Разбира се, веднага донесоха за него, а окръжният лекар, мой приятел, побесня; за да се избягнат усложненията, наредих да откарат портиера в санаториум. Разправят, че бил по-добре, оздравял бил, загубил чудотворната си способност; ще го изпратя на село, за да се възстанови напълно. Аз, от своя страна, започнах да правя чудеса и да виждам в далечното. Между другото имах видения на огромни хвощове, мочурливи девствени гори със странни животни; явно поради това, че употребих за гориво в Карбуратора горносилезийски въглища, които са най-старите. В тях трябва да се намира Каменовъгленият бог.
Президентът Бонди потръпна.
— Но това е страшно, Марек!
— Да — изрече Марек опечален. — Малко по малко започнах да разбирам, че това не е газ, а е Абсолютът. Страдах от най-ужасни симптоми. Четях мислите на хората, от мен се лееше светлина, трябваше отчаяно да се боря със себе си, за да не започна да се моля и да проповядвам вярата в бога. Поисках да затрупам Карбуратора с пясък, но тъкмо тогава изпаднах в левитация. Машината не може да се спре по никакъв начин. Вече не спя в къщи. И във фабриката, между работниците, се появиха тежки случаи на просветление. Не знам какво да правя, Бонди. Да, изпробвах всички възможни изолационни материали, които да ограничат Абсолюта само в мазето. Пепел, пясък, металически стени, нищо не може да го спре. Опитах да обградя мазето със съчиненията на доктор Крейчи, Спенсър, Хекел, с най-различни позитивисти; представяш ли си, Абсолютът преминава даже и през такива неща! Дори и вестниците, молитвениците, свети Войтех, патриотичните пеенки, университетските курсови лекции, книгите на Кв. М. Вискочил, политическите брошури и стенограмите от Народното събрание не са непроницаеми за Абсолюта. Аз просто съм отчаян. Той нито може да се затвори, нито да се изчерпи. Той е освободеното зло.