Президентът Г. Х. Бонди пишеше и мълчеше.
— Строим — каза той след малко. — Седем хиляди работника. Фабрика за Карбуратори.
— Къде?
— Във Височани3. Увеличихме акционерния капитал. С един и половина милиарда. Вестниците пишат за някакво наше ново изобретение. Прегледай ги. — добави той и стовари в скута на Марек петдесет кила чешки и чужди вестници, след което потъна в разглеждане на някакви книжа.
— От четиринайсет дни вече не съм… хм, — обади се Марек притеснено.
— Какво?
— От четиринайсет дни вече не съм ходил във фабричката си в Бржевнов. Не смея. Какво става там?
— Мхм.
— А моят Карбуратор? — попита плахо Марек.
— Продължава да си работи.
— Ами… какво прави… онова, другото?
Президентът въздъхна и остави писалката.
— Знаеш ли, че трябваше да наредим да затворят улица „Миксова“?
— Защо?
— Хората ходеха на молитва там. На цели тълпи. Полицията се опита да ги разгони, седем трупа останаха. Оставиха се да ги трепят като говеда.
— Това можеше да се очаква, това можеше да се очаква — измънка Марек отчаяно.
— Преградихме улицата с бодлива тел — продължи Бонди. — Трябваше да изселим околните къщи; разбираш ли, съвсем фанатизирани религиозни прояви. Сега там работи комисия от Министерството на здравеопазването и от Министерството на просветата.
— Струва ми се — произнесе Марек с известно облекчение, — че властите ще забранят Карбуратора.
— Ами — каза Г. Х. Бонди. — Клерикалите страшно са се настроили против твоя Карбуратор, и затова прогресивните партии нарочно го защищават. Никой от тях всъщност не знае за какво става въпрос. Вижда се, че не четеш вестници, братле. Всичко се изроди в една съвсем банална и излишна полемика против клерикализма. А пък църквата в случая има малко повече право. Пустият му епископ взе, че информира кардинал-архиепископа.
— Какъв епископ?
— А бе, някой си епископ Линда, иначе разумен човек. Нали трябваше да го заведа, за да види там като специалист това чудо Абсолюта. Проучва го цели три дни, стоя непрекъснато в мазето и…
— Се побърка? — прохърка Марек.
— Ами! Той или има голям тренинг в отношенията си с бога, или е по-отявлен атеист от тебе, не знам; но след три дена дойде при мен и ми каза, че от католическо гледище не можело и дума да става за някакъв бог, че църквата отхвърляла абсолютно и забранявала като ерес пантеистичната хипотеза; с една дума, това не бил никакъв легален, съществуващ с пълно право бог, ползуващ се с авторитетната подкрепа на църквата: като свещеник той трябвало да заклейми всичко това като мошеничество, суеверие и ерес. Много разбрано говореше отчето.
— Значи той не е наблюдавал никакви свръхестествени явления?
— Всичко изпитал: и просветлението, и способността да прави чудеса, и изпадането в екстаз, всичко. Той не оспорва, че всички тези неща стават там.
— Е, добре де, как ги обяснява тогава?
— Никак. Каза, че църквата не обяснявала, ами заповядвала или забранявала. С една дума, той най-решително отказа да компрометира църквата с някакъв си нов, експериментален бог. Така поне го разбрах. Ти знаеш ли, че купих църквата на Бяла гора?
— Защо ти е?
— Най-близо е до Бржевнов. Триста хиляди ми струваше, братле. Предложих я в писмена и устна форма на Абсолюта в мазето, та да се пренесе в нея. Съвсем прилична църква е — в стил барок; освен това приех негласно да извърша в нея всички необходими преустройства. И много интересно, на няколко крачки от църквата, в дом номер 457, завчера в семейството на един водопроводчик е бил наблюдаван хубав случай на изпадане в екстаз, но в църквата нищо, нищо, абсолютно нищо свръхестествено! Един случай имаше чак във Воковице, два, даже чак в Коширже; в безжичната станция на Петршин религиозността е приела епидемически характер. Най-неочаквано всички радиотелеграфисти, които работят там, взели да излъчват по всички посоки на света екзалтирани телеграми, някакво ново евангелие; бог уж отново щял да слезе на земята, за да изкупи греховете на хората и такива ми ти работи; разбираш ли какво излагане! Прогресивните вестници сега така са се нахвърлили върху Министерството на пощите, че здраво място нямало да остане по него; разкрещяли са се, че „клерикализмът си показвал рогата“, и разни други тем подобни глупости. Досега никой не се досеща, че всичко това се намира в някаква връзка с Карбуратора. Марек — добави Бонди шепнешком, — ще ти кажа нещо под секрет: преди една седмица екзалтацията обхвана и министъра на войната.
— Кого? — извика Марек.