Курд Ласвиц
Фабрикантът на мечти
Току-що удари тринадесет часът, а в Средна Германия започна да се смрачава, макар че държавното централно осветление и нововъведеното световно време, което се сверяваше по Вашингтонския меридиан, се опитваше да заблуждава относно действителността на настъпилия здрач. Залезът на слънцето не можеше да се отложи нито чрез нови закони, нито чрез международни договори и това, естествено, бе много жалко, като си помисли човек колко много от времето за плодотворен труд се губи вследствие на лошата привичка на слънцето да бъде половината от годината под хоризонта. Тъй като хората пак бяха недоволни, те търсеха виновник за собственото си окаяно състояние и така възникна Партията на антисомнистите1, или враговете на съня, които воюваха срещу обичайния нощен сън и го заклеймяваха като насилие, подкопаващо културата. Но това бе просто една щуротия на по-издигнатите слоеве от простолюдието, за която те бързо се разкаяха, а лицата им с хлътнали очи скоро показаха какво представляваха те без „паразита“ сън. Междувременно не можеше да се отрече, че навикът да се спи бе придобил значителни размери. Хората спяха повече отпреди. Щом това бе установено статистически, се появи Коперник на сънния проблем, който реши големия въпрос, като го преобърна наопаки и предвеща на застаряващата Европа един всеобщ разцвет, ако се реши да се отдаде на интензивен масов сън.
Биомистиката, едно ново стъпало на остарялата биология, бе направила откритието, че тенденцията на човешкото развитие е насочена към света на сънищата и мечтите.
Че човекът би могъл да се справи със суровата действителност, се бе оказало заблуда на реалистите; колкото повече напредваше културата, толкова по-безпомощна ставаше тя пред изискванията на деня, толкова по-малко успяваше да се справи с новите социални проблеми. Ала природата, както е известно, сама се регулира. Това, което не можа да постигне културата, изглеждаше, че ще поеме организмът. Съвременният човек спеше, спеше много повече от гражданина на деветнадесети век, който пък безспорно бе още по-сънлив от античния човек. Повече да се спи, повече да се сънува! Това бе простото биологично решение на голямата културна загадка, която, философите на деветнадесети век не бяха разгадали. А работата все пак бе толкова проста!
Съвременният културен напредък се характеризира с все по-забележимото прехвърляне на труда от тялото върху духа. Мускулното напрежение се замества от умствена работа. Естествената последица е преобладаващото органично развитие на нервната система. Ако преумората на мозъка и преди се бе проявявала в засилената раздразнителност на отделни изтъкнати индивиди, то сега тя обхвана целия биологичен вид. Поради това органичното развитие изискваше по-дълъг сън. А докато човек спи, пести ядене и пиене. (Следователно нуждата от храна на съвременното човечество се намали в същото съотношение, в което се увеличи патологичната му сънливост в резултат на умствена преумора. Това бе гениалният способ, чрез който природата разреши продоволствения въпрос, най-трудната част от социалния проблем. Човечеството се развиваше в такъв смисъл, че храненето се изместваше от съня. Това стана независимо от възражението на физиолозите, които твърдяха, че намалял разход все още не означавал приход. Но те не разбраха естеството на мозъчната дейност. В замяна на това един метафизик доказа с лекота, че крайната цел на земното развитие се състои в това, човечеството полека-лека да се доближава до периода на вечен сън; достигнат ли е той, секват раждането и смъртта, видът става постоянен и индивидуалното безсмъртие е осигурено; същевременно се възцарява всеобщо блаженство, като безгрижните и безотговорни сънища и мечти заемат мястото на неумолимата и сурова действителност. В този смисъл трябвало да се разбират и теологическите представи за отвъдния свят. Философът обосноваваше възгледа си предимно с това, че ощастливяващото действие на най-забележителното му творение и сега се проявява в свойството му да унася в сън.
Сънят бе станал национален идеал. Всички поддържащи държавата партии бяха единодушни, че благото на родината е свързано с възможно най-голямата маса спящи индивиди. Вече не сравняваха страните според тяхното зърнопроизводство, богатство на въглища, промишленост, раждаемост, износ, отбранителна мощ, количество данъци, изчислени на глава от населението, а единствено според броя на прекараните в сън и мечти часове. Оказа се, за успокоение на всички патриоти, че Германия дремеше начело на цивилизацията, и сега хората осъзнаха, че политическото бездействие, в което някога упрекваха германците, не е било нищо повече от един още неразбран възход в европейското културно развитие. Имаше само още незначителни и открай време презрени останки от антисомнисти, които смятаха съня за зло; останалите партии се раздвояваха само по въпроса, с какви средства се поощрява най-добре сънят, и враждуваха по този повод несъмнено с прекомерна острота. „Здравомислещите“, както се бе нарекла едната партия, бяха на мнение, че летаргията на народа би се усилила възможно най-много чрез изкуствени наркотични средства. Държавата трябва със сила да поеме в ръцете си грижата за народния идеал, да увеличи посева и производството на подхранващи съня продукти чрез надбавки, да забрани изцяло кафето, да въведе сънни премии. Опозиционната партия, която назоваваше себе си „Добронамереномислещите“, напротив, се стремеше към размножаването на съня по пътя на духовното влияние. За тази цел тя разпространяваше парламентарните речи на двете партии и на правителствените комисарства, подкрепяше млади лирически дарования в отпечатването и особено при четенето на поезията им — при което аудиториите бяха снабдени с удобни канапета за спане, — публикуваше великите философи на деветнадесети век в евтини народни издания и поръчваше известни тогава опери да се изпълняват pianissimo.