Но тази свобода не бива да бъде непредопределеност. Тя трябва да ободрява, а не да измъчва с изненади. Затова е необходимо да се търсят средства, които да набележат поне най-общите орбити в протичането на съня, да отстранят кошмарите, да предначертаят приблизителната посока на творящото въображение. Биомистиката бе разрешила и този проблем; един професор по физиология, който се бе пренесъл в лунатично състояние, откри в най-дълбокия си унес органа на мечтите.
Да, органът на мечтите действително съществуваше, и то там, където го бяха търсили последователите на животинския магнетизъм, в близост до вдлъбнатината под лъжичката, с която, както е известно, лунатиците могат да четат; той се намираше в т.нар. слънчево сплетение на ганглиевата система във вид на специфичен газ, изпълващ нервните възли, и притежаваше емпиричната формула
C632K418N26S8Fe2O99
Бяха го изтръгнали от един убиец, който не можеше да спи от угризения на съвестта; оттогава той се радваше на спокоен сън без съновидения. Един философ, който бе привърженик на мистицизма, загуби органа на мечтите си при злополучно падане върху стомаха, като се спъна, в един от своите, кретащи подире му периоди, от този ден нататък той пишеше напълно разбираеми книги.
Дормио Форбах бе специалист по органа на мечтите. Той действуваше върху него отчасти направо чрез външни дразнения, отчасти свързваше според нуждата отделните части на мозъчната кора с органа на мечтите, като направляваше по този начин хода на въображението на съня. Основните му приходи идеха от разпродажбата на масово произвеждания от него илюзорен газ, който се пълнеше в специални импрегнирани каучукови възглавници и се вдишваше от клиентите. Тези възглавници3, унасящи в мечти, бяха снабдени освен това с приспособления, чрез които се упражняваха леки дразнения върху онези органи на спящия, чиято дейност трябваше да се използува при съня. Едно очно дразнение симулираше преливания на багрите, които въображението на съня преобразуваше съобразно с едновременните останали дразнения и извършващите се асоциативни представи в произволни картини. Ако човек искаше например да види пейзажи, по подходящ начин се въздействуваше едновременно и върху ухото, изговаряха се имената на известни планини и местности, чуваше се шум от потракващи автомобили или нежен звън на стада и по този начин се направляваше асоциацията на сънищата.
На недоволния клиент, който се бе оплакал от съня за къщата, Форбах нареди да приготвят друга възглавница.