Колко блажено се сънуваше и мечтаеше на тази възглавница, посред тази окриляваща смяна на настроенията, която става върху основното чувство за радостно и сигурно притежание на едно безкрайно щастие. Изявите на волята и възбужденията със себичен произход се сливат с чувствата, които са залегнали във влечението — това е любовта. Гордостта и самочувствието ликуват и въпреки това с охота се стопяват в безпрекословна преданост, ведно ощастливяват наслада и лишения, а болката е блаженство. Как ли би подействувала възглавницата на баща й? Нямаше ли да предизвика спомена за щастлива младост, да влее в сърцето му благост и да го накара да разбере нежния порив? Нямаше ли поне да го поуспокои и поразвесели? С нея можеха все пак да се пораждат само хубави сънища, а след хубави сънища човек се събужда в миролюбиво настроение.
Амалия се прокрадна тихо в стаята на дълбоко спящия си баща и внимателно пъхна възглавницата под главата му.
На следната утрин депутатът Зиблер се изтръгна с охкане и пъшкане от един кошмарен сън; едва когато се убеди, че само е сънувал, чертите на лицето му отново просветляха и той си пое облекчено дъх. С напрежение и загриженост наблюдаваше Амалия баща си по време на закуската — искаше да открие въздействието на възглавницата.
Той бе много неразговорлив и очевидно зает с важни размишления. Едва погледна вестниците, на които обикновено посвещаваше, няколко часа от сутринта, и неспокойно закрачи нагоре-надолу из стаята. Случайно погледът му спря сред обявленията на една търговска реклама за Форбах; това прилягаше на неговия кръг от мисли и той си припомни някои сподавени въздишки и скрити намеци на дъщеря си. Извика Амалия и за нейно най-голямо учудване рече:
— Нали познаваш този фабрикант на мечти Форбах. Знаеш ли, че бих желал да се обърна някога към него. Само да можеше някой да ми гарантира надеждността му!
Разбира се, Амалия можеше да посочи не едно семейство от кръга на познатите си, което да е готово да се закълне във Форбах, а за отличните, унасящи в мечти резултати от аптечното му предприятие тя самата приведе многобройни примери. След като видя баща си така неочаквано сговорчив, тя веднага умело започна да действува и така хитро съумя да нагласи работата си, че когато съобщиха за пристигането на Форбах, вече бе сигурна в съгласието на баща си, който всъщност освен досегашното си недоверие спрямо търговията с мечти нямаше изобщо нищо против Форбах. Затова и на Форбах никак не му бе трудно да доведе делото си до добър край.
— След представените данни не мога нищо да възразя срещу почтеността и значимостта на търговията ви — обяви Зиблер. — И за да се убедя напълно в постиженията ви, записвам себе си и дъщеря си за абонати на вашия илюзорен газ.
А когато събра ръцете на сияещата от щастие двойка и всички заедно седнаха пред старата, отлежала бутилка с превъзходно вино от хиляда деветстотин деветдесет и девета година, Зиблер изпадна в откровение:
— За да не се чудите повече, деца, как стигнах дотам днес изцяло да отричам вчерашната си реч за монопола върху сънищата и мечтите, да се предам в ръцете на този частен фабрикант тук, искам да ви кажа, че съм решил изобщо да се откажа от политиката и да не приемам нито един мандат повече най-малко дотогава, докато въпросът за сънищата и мечтите стои на дневен ред. Гледате ме крайно учудени и питате как стигнах до това решение и аз ви отговарям: благодарение на един отвратителен сън, който ми се присъни тази нощ. Сега, скъпи Дормио, вие ще се погрижите да не ми се случва подобно нещо; точно с тази цел станах ваш клиент.
— Що за ужасен сън бе това? — запита ревностно Дормио, докато Амалия, съзнаваща вината си, силно се изчерви.
— Най-напред — заразправя Зиблер — изпитах изключително приятно чувство, което надали мога да опиша; то бе чувството за сбъднат копнеж, което наистина се редуваше с необходимостта от нови сражения и битки, но въпреки това постоянно си запазваше радостната сигурност в победата; едно покачване и спадане на настроението с превес на задоволството; все ми се струваше, че чувам думите на поета: