— Но в такъв случай — прекъсна го Амалия въпросително — твоето фабрикуване на мечти е доста съмнителна работа.
— Не по-лоша и не по-добра, отколкото всички други предварителни човешки пресмятания. Животът е прекалено пъстър, щастлива е единствено душата…
— Да се чукнем — каза Зиблер, приближавайки се до масата — за славната победа на човешкия дух над съдбата, за господството на изкуствения сън — сигурния предводител на културния напредък!
Чашите звъннаха, влюбените си стиснаха ръцете. В очите си те прочетоха нещо, което бе по-сигурно от всякакъв сън и мечта, но, разбира се, не го споделиха. На един културен идеал никога не бива да се противоречи.