Выбрать главу

— От две седмици не сме нравили любов.

— Любовта приема различни форми. Моята любов сега е по-изискана.

— От две седмици не си ме ебал.

— Имай търпение. До половин година ще се разхождаме в Рим, в Париж.

— Виж се! Наливаш се с хубаво уиски, а аз си седя тук и пия гадно вино.

Аз се отпуснах на един стол и разклатих кубчетата лед в чашата с уиски. Бях облечен в скъпа жълта риза, много ярка, имах нови панталони, зелени с бели кантове.

— Господин Великия Комарджия!

— Давам ти душата си. Дарявам те с мъдрост, светлина, музика и малко смях. А освен това съм най-великият играч на коне в света.

— Конска фъшкия си ти!

— Не, играч на коне — пресуших си чашата, станах и си приготвих нова.

48

Скандалите бяха винаги еднакви. Сега разбирам всичко прекалено добре — великите любовници са винаги безделници. Като безделник бях по-добър ебач, отколкото като бачкатор.

Джан започваше контраатака, спореше с мен, аз побеснявах, а тя тръгваше по улиците, по баровете. Трябваше просто да седне сама на бара и чашите и предложенията неизменно щяха да последват. Естествено, аз не смятах, че това е честно от нейна страна.

Повечето вечери минаваха така. Тя ще се разкрещи, ще грабне чантата си и ще изчезне през вратата. Имаше ефект — твърде дълго бяхме живели заедно и се бяхме обичали. Трябваше да го почувствам и аз го чувствах. Но не правех нищо, за да я спра, седях отпуснат и безпомощен на стола, пиех уиски и намирах класическа музика по радиото. Знаех, че е там някъде навън, знаех, че ще бъде с някой друг. И все пак трябваше да оставя нещата така, трябваше да оставя нещата да следват естествения си ход.

Но тази вечер, както си седях, нещо в мен се пречупи, усетих как се счупи, как кипна и се надигна и аз станах, слязох по стълбите и излязох на улицата. Вървях от Трета улица към Шеста, а после завих на запад по Шеста към „Алварадо“. Вървях покрай баровете и знаех, че тя е в един от тях. Избрах си един и влязох и там на далечния край на бара стоеше Джан. В скута й имаше бяло-зелен копринен шал. Седеше между един слаб мъж с огромна брадавица на носа и една малка прегърбена буца с бифокални очила, облечена в черен износен костюм.

Джан ме видя като влязох. Тя вдигна глава и сред сумрака на бара видях как пребледня. Приближих се и застанах зад столчето й.

— Опитах се да направя от теб жена, но ти винаги ще си бъдеш гадна шибана курва! — ударих я с опакото на ръката си и я свалих от стола. Тя се простря на пода и изпищя. Вдигнах чашата й и я изпих. След това бавно тръгнах към изхода. Когато стигнах, се обърнах.

— Ако тук има някой… на който не му харесва какво направих… нека просто да каже.

Никой не отговори. Предполагам им хареса какво направих. Тръгнах по улица „Алварадо“.

49

В склада за авточасти вършех все по-малко работа. Когато господин Манц, собственикът, влезеше аз стоях спотаен в някой ъгъл или сред редовете и много бавно и мързеливо поставях новопристигналите части по рафтовете.

— Чинаски, добре ли си?

— Да.

— Да не си болен?

— Не.

Манц излизаше. Сцената се повтаряше и повтаряше с дребни вариации. Веднъж ме хвана да скицирам уличката на гърба на фактура. Джобовете ми бяха пълни с пари от конните надбягвания. Махмурлуците не бяха така страшни, като се има предвид, че бяха следствие от най-доброто уиски, което можеше да се купи с пари.

Получавах заплата още две седмици. Тогава, една сряда, Манц се появи на пътеката до кабинета си. Махна ми с ръка да се приближа. Когато влязох в кабинета му, Манц бе седнал зад бюрото си.

— Седни, Чинаски — в центъра на бюрото имаше обърнат чек. Плъзнах чека по бюрото и без да го погледна го пъхнах в портфейла си.

— Знаеше, че ще те уволним?

— Не е трудно да се досетиш какво мисли един шеф.

— Чинаски, от един месец се скатаваш и го знаеш.

— Човек си скъсва гъза от бачкане, а вие не го оценявате.

— Ти не си скъсваш гъза от бачкане, Чинаски.

Позагледах се в обувките си. Не знаех какво да кажа. После вдигнах глава.

— Аз ви давах времето си. Това е всичко, което мога да дам — единственото, което човек като мен притежава. И то за жалките долар и четвърт на час.

— Спомни си, че молеше за тази работа. Каза, че работата е вторият ти дом.

— … моето време, за да можете да живеете в големите си къщи на хълма и да имате всичко, което си поискате. Ако има някой, който да е загубил от тази сделка, от това споразумение… То аз съм този някой. Разбираш ли?

— Добре, Чинаски.

— Добре ли?

— Да. Просто си върви.

Станах. Манц бе облечен в консервативен кафяв костюм, бяла риза, тъмночервена вратовръзка. Накрая реших да се направя на страшен.