Бях нает като помощно колело, както те казваха. Помощното колело е човек, който се върти наоколо, без определени задължения. От него се иска да знае какво да прави след като се посъветва с някакъв дълбок кладенец древни инстинкти. Искат от теб инстинктивно да знаеш какво да направиш, за да вървят гладко нещата, за да процъфтява компанията, Богинята Майка, и да задоволяваш всичките й нужди, които са ирационални, непрестанни и дребни.
Човекът, който изпълнява тази длъжност трябва да е безличен, безполов и жертвоготовен. Той винаги чака на вратата, когато дойде първият служител с ключовете. След минута той вече мие тротоара с маркуч и поздравява по име всеки, който пристигне, винаги широко усмихнат, винаги ведър и бодър. Винаги почтителен. Това кара всички да се чувстват малко по-добре преди началото на кървавата мелница. Той трябва да се грижи тоалетната хартия да е в изобилие, особено в дамския клозет. Кошчетата за боклук да не се препълват. Да няма кал по прозорците. Надлежно да се извършват дребните поправки на бюрата и столовете. Вратите да не скърцат и лесно да се отварят. Часовниците да са навити. Пътеките в коридорите да не се подгъват. Уядени мощни жени да не трябва да носят малки пакетчета.
Аз не бях много добър. Моята идея бе да се скитам наоколо без да правя нищо, винаги да избягвам шефа, а също така и доносниците, които ще ме натопят на шефа. Не бях чак толкова умен. Правех го по-скоро инстинктивно. Винаги започвах работа с усещането, че скоро ще напусна или ще ме изхвърлят и това ми даваше спокойствие, което погрешно се тълкуваше като интелигентност или скрита сила.
Това бе една напълно самодостатъчна, напълно затворена компания за дрехи, която се занимаваше с всичко — от производството до продажбите на дребно. Долу бяха магазинът, готовата продукция и продавачите, а отгоре беше фабриката. Тя представляваше лабиринт от тесни проходи и пътечки, през които дори и плъховете не можеха да пропълзят, дълги тесни галерии, където мъже и жени седяха и работеха на светлината на крушки от трийсет вата; присвили очи, натискащи педали, вдяващи игли, те никога не вдигаха глава, нито говореха, приведени и смълчани, те просто работеха.
Веднъж в Ню Йорк Сити работех като доставчик на топове плат за фабрика като тази. Бутах ръчната си количка сред тълпите плъпнали по тротоарите, пресичах улиците и завивах в една уличка зад мръсна сграда. Там имаше тъмен асансьор и всеки път трябваше да дърпам ръждясали въжета с прикачени на тях кръгли дървени макари. Едното въже бе за нагоре, другото за надолу. Нямаше никаква светлина и докато бавно се изкачвах с асансьора, наблюдавах номерата изписани по голата стена — 3, 7, 9 — надраскани с тебешир от нечия незнайна ръка. Когато стигнех до моя етаж, дръпвах с пръсти друго въже и като напрягах всичките си сили бавно отварях тежката метална врата. Пред мен се откриваха безкрайни редици шевни машини, зад които възрастни еврейки неуморно се трудеха. Първата шивачка зад първата машина, приведена, вкопчена със зъби и нокти в положението си. Втората шивачка на втората машина, готова веднага да я смени, ако сгреши. Те никога не вдигаха глави и не ме поглеждаха, нито показваха по какъвто и да е начин, че съзнават присъствието ми.
В тази фабрика за дрехи с магазин в Маями Бийч не бяха необходими никакви доставки. Имаше всичко под ръка. Първият ден се разхождах из лабиринтите от галерии и гледах хората. За разлика от Ню Йорк тук повечето от работниците бяха черни. Приближих се до един негър, съвсем дребен — почти като дете, който имаше сравнително приятно лице. Той вършеше някаква пипкава работа с игла. В джоба си имах бутилка.
— Много шибана работа. Искаш ли една глътка?
— Аха — каза той. Надигна бутилката, после ми я върна. Предложи ми цигара. — Отскоро ли си в града?
— Да.
— От къде си?
— Лос Анджелис.
— Кинозвезда?
— Да, в отпуска.
— Не трябва да разговаряш с работниците.
— Знам — аз замълчах.
Той приличаше на малка маймуна, стара грациозна маймуна. За момчетата долу той си беше маймуна. Отпих. Чувствах се добре. Наблюдавах ги как мълчаливо работят под тридесетватовите крушки, ръцете им се движеха сръчно и бързо.