— Какво?
— Вижте сега, имате ли нещо за…
— За какво?
— Паяци, бълхи… комари, гниди…
— За какво?
— Имате ли нещо против пичи въшки?
Възрастният мъж ме погледна с отвращение.
— Почакайте тук — каза той.
Отиде до другия края на тезгяха и измъкна нещо отдолу. Върна се и като стоеше, колкото бе възможно по-далеч ми подаде една зелено-черна картонена кутийка. Смирено я приех. Подадох му банкнота от 5 долара. Протегнах ръка и си получих рестото. Възрастната жена се бе оттеглила в далечния ъгъл на аптеката. Почувствах се като бандит.
— Почакайте — казах аз на стареца.
— Сега пък какво има?
— Искам няколко капута.
— Колко?
— Уф, един пакет, една шепа…
— Сухи или мокри?
— Какво?
— Сухи или мокри?
— Дайте ми мокри.
Старецът чевръсто ми подаде презервативите. Аз му връчих парите. И отново трябваше да протегна ръка, за да си получа рестото. Излязох навън. Като си вървях надолу по улицата, извадих презервативите и ги разгледах. Изхвърлих ги в първото кошче.
Като се върнах в апартамента, се съблякох и прочетох упътването. Пишеше да се намажат засегнатите части и да се изчака тридесет минути. Пуснах радиото, намерих симфонична музика и изцедих мехлема от тубата. Беше зелен! Намазах се и го изхабих целия. После легнах и погледнах часовника. Тридесет минути. По дяволите, мразех ги тези въшки. Реших да седя един час. След четиридесет и пет минути започна да пари. Ще ги избия тези мръсници до една, помислих си аз. Паренето се усили. Търкалях се на леглото и стисках юмруци. Слушах Бетховен. Слушах Брамс, търпях. Едва издържах час. Напълних ваната, скочих вътре и измих мехлема. Когато излязох от ваната не можех да ходя. Вътрешната част на бедрата ми гореше, ташаците ми горяха, корема ми гореше. Бях ярко, пламтящо червен, приличах на орангутан. Придвижих се бавно до леглото. Но пичите въшки ги бях избил, видях ги как изчезват в канала.
Когато Джан се върна, аз се гърчех в кревата. Тя спря и започна да ме гледа.
— Какво има?
Аз се претърколих и изпсувах.
— Мръсна курва! Виж как си ме подредила!
Скочих от леглото. Показах на Джан вътрешната част на бедрата си, ташаците, корема. Ташаците ми се клатеха обзети от червена агония. Курът ми гореше.
— Господи! Какво е това?
— Не знаеш ли? Не знаеш! Не съм се ебал с никой освен с теб. От ТЕБ съм ги хванал! Ти си заразоносител, мърла, мъкнеща болести.
— Какво?
— Пичи въшки, пичи въшки, натресла си ми ПИЧИ ВЪШКИ!
— Не е възможно, аз нямам. Сигурно Джералдин има.
— Какво?
— Живях у Джералдин. Сигурно съм ги хванала от тоалетната чиния.
Хвърлих се на леглото.
— Уф, само не ми разправяй тъпотии! Отиди да купиш нещо за пиене! В цялата къща няма нищо за пиене, да го еба!
— Нямам пари.
— Вземи от портофела ми. Това поне знаеш как се прави. И бързо! Нещо за пиене. Умирам!
Джан излезе. Чух я как тича надолу по стълбите. По радиото предаваха Малер.
63
На другата сутрин като се събудих ми беше лошо. Оказа се почти невъзможно да спя завит с чаршаф. Обаче червенината, като че ли бе по-добре. Станах, повърнах и погледнах лицето си в огледалото. Смазаха ме. Нямах никакъв шанс.
Отново си легнах. Джан хъркаше. Не силно, но постоянно. Така си представям хъркането на малко прасенце. Почти грухтене. Гледах я и се чудех с кого всъщност живеех. Имаше малък чип нос и русата й коса бе започнала да посивява или както тя казваше — придобиваше миши цвят. Кожата на лицето й бе отпусната, имаше наченки на двойна гуша и бе десет години по-стара от мен. Изглеждаше добре само, когато се гримираше, облечеше тясна пола и обуеше обувки с високи токове. Задникът й бе все още стегнат, както и краката, а като вървеше, съблазнително потрепваше. Сега, когато я гледах, съвсем не изглеждаше великолепно. Спеше полуобърната на една страна и коремът й бе увиснал. Обаче се ебеше невероятно. Никога не съм ебал нищо по-добро. Начинът, по който го поемаше. Наистина ти смилаше кура. Ръцете й ме сграбчваха, а путката й се стягаше здраво. Обикновено ебането не е нищо особено, само бачкане, като да се катериш по кален стръмен хълм. Но не и с Джан.
Телефонът иззвъня. Иззвъня няколко пъти преди да успея да стана от леглото, да се довлека до него и да го вдигна.
— Господин Чинаски?
— Да?
— Обаждаме се от „Таймс Билдинг“.
— Да?
— Прегледахме вашето заявление и бихме желали да ви наемем на работа.
— Репортер?
— Не, човек по поддръжката и чистач.
— Добре.
— Явете се на южния вход в девет часа вечерта и търсете Барнс.
— ОК.
Затворих. Телефонът бе събудил Джан.