Дамските тоалетни, както обикновено, бяха най-ужасни. Повечето от жените, очевидно, просто хвърляха дамските си превръзки на пода в кабинките, видът им, макар и познат, беше смущаващ, особено, когато си махмурлия. Мъжките клозети бяха горе-долу по-чисти, но все пак мъжете не използваха дамски превръзки. Поне като работех, бях сам. Не бях кой знае какъв метач. Често кичур коса или смачкана цигарена угарка предателски оставаха в някой от ъглите. Нека си седят там. Що се отнася до гъзпапира и покривалата за дъските бях особено старателен. Това можех да го разбера. Няма нищо по-ужасно от това да се изсереш с кеф и когато протегнеш ръка към кутията с тоалетната хартия, тя да се окаже празна. Дори и най-отвратителното човешко създание на света има право да си обърше задника. Случвало ми се е, като се изсера, да се протегна и да няма тоалетна хартия, тогава протягаш ръка за хартиена покривка за дъска и се оказва, че и те са свършили… Ставаш, поглеждаш назад и твоята тъкмо е паднала в чинията. След това нямаш голям избор. В такъв случай според мен най-приемливо е да си избършеш гъза е долните си гащи, да ги хвърлиш в клозета, да пуснеш водата и да го запушиш.
Приключих с дамските и мъжките тоалетни, изхвърлих кошчетата и избърсах няколко бюра. Върнах се в женския клозет. Там имаше канапета и столове, а и будилник. Оставаха ми четири часа. Навих будилника за трийсет минути преди края на работното време. Изтегнах се на едно от канапетата и заспах.
Будилникът ме събуди. Протегнах се, наплисках лицето си със студена вода, взех количката и слязох в стаята на чистачите. Стария Хю ме приближи:
— Добре дошъл в страната на гъзовете — каза ми той, този път по-спокойно. Аз не отговорих. Вътре беше тъмно и до края на работното време оставаха само десет минути. Съблякохме работните си гащеризони, но дрехи на повечето от нас бяха не по-малко мрачни и тъжни от работните. Говорехме малко или шепнехме. Нямах нищо против тишината, успокояваше ме.
Тогава Хю се озова до ухото ми:
— Виж ги кви са свине! — изкрещя той. — Само ги виж кви си гадни свине!
Аз се махнах от него и отидох в другия края на стаята.
— И ти ли си като тях? — изкрещя той след мен. — И ти ли си лайнар?
— Да, ваше благородие.
— А искаш ли един ритник в гъза? — отвърна ми той.
— Заповядай! Нищо не те спира.
Старият рицар, Хю, реши да се възползва от поканата и като прескачаше вдървено кофите, се втурна към мен. Аз отстъпих встрани и той префуча край мен. Обърна се, направи две крачки и ме сграбчи за гърлото. Пръстите на ръцете му бяха дълги и силни за възрастта му. Усещах всеки един от тях, дори палците. Хю миришеше като умивалник пълен с неизмити чинии. Опитах се да се отскубна от хватката му, но тя стана още по-силна. В главата ми избухваха червени, сини и жълти светлини. Нямах избор. Вкарах му едно коляно, колкото се може по-леко. Първия път не успях, вторият стана. Пръстите и палците му се отпуснаха. Хю падна на пода и се хвана за слабините. Влезе Джейкъб.
— Какво става тука?
— Той ме нарече гъз, сър, и после се нахвърли отгоре ми.
— Виж какво, Чинаски, този човек е най-добрият ми чистач. Той е най-добрият чистач, който съм виждал от петнайсет годни. Не се занимавай с него, ясно ли ти е?
Взех си перфокартата и тръгнах към вратата. Лютият стар Хю ме гледаше от земята.
— Ще те убия, господине — каза той.
Да, помислих си аз, сега поне е учтив. Но това не ме радваше особено.
66
Следващата нощ работих четири часа, а после отидох в дамската тоалетна, нагласих будилника и си легнах. Трябва да съм спал около час, когато вратата се отвори. Херман Барнс и Джейкъб Кристенсън. Те ме гледаха, аз вдигнах глава и също ги погледнах, после отново забих глава във възглавницата. Чух ги как влизат в кабинките. Когато излязоха, не ги погледнах. Затворих очи и се престорих, че спя.
На другия ден се събудих около обяд и разказах случката на Джан.
— Хванаха ме да спя и не ме уволниха. Предполагам съм ги уплашил, заради Хю. Добре е да се държиш като истински скот. Светът принадлежи на силните.
— Няма да оставят това да ти се размине.
— Глупости. Хиляди пъти съм ти казвал, че в мен има нещо. Винаги се оправям. За кво изобщо имаш уши. Никога не слушаш, какво ти говоря.
— Това е, защото ти повтаряш само едно и също.
— Добре, хайде да пием по нещо и да поговорим. Много се наду откакто се събрахме отново. И кво ебати? Аз нямам нужда от теб и ти нямаш нужда от мен. Дай да не си затваряме очите пред очевидното.
Преди скандалът да успее да се разрази, на вратата се почука.