— Последван ме — каза човекът. Тръгнах след него, излязох от класната стая и влязох в кабинета му.
— Седнете. Седнах.
— Направихме ви проверка, Чинаски.
— Да, и?
— Осемнайсет пъти сте арестуван за пиянство и веднъж за шофиране в нетрезво състояние.
— Помислих си, че ако напиша тези неща няма да ме наемете.
— Вие ни излъгахте.
— Спрях да пия.
— Това няма значение. Щом веднъж сте попълнили фалшиви данни, вие сте лишен от всякакви права.
Станах и си тръгнах. Минах по тротоара покрай Ракова болница. Върнах се в нашия апартамент. Джан бе в леглото. Носеше парцали в розов комбинезон. Една от презрамките бе закачена с безопасна игла. Вече бе пияна.
— Какво стана, татенце?
— Не ме щат.
— Защо?
— Не щат хомосексуалисти.
— А, добре. В хладилника има вино. Вземи си една чаша и ела в леглото.
Така и направих.
73
Два дни по-късно във вестника намерих обява, че в магазин за художнически материали се търси склададжия. Магазинът беше съвсем близо дотам, където живеех, но се успах и отидох чак в три часа следобед. Когато стигнах, шефът разговаряше с един кандидат. Нямах представа колко други е интервюирал. Едно момиче ми даде да попълня формуляра. Тоя явно бе направил добро впечатление на шефа. И двамата се смееха. Попълних формуляра и зачаках. Най-накрая шефът ме извика.
— Вижте, тази сутрин аз вече приех една работа — казах му аз. — Тогава обаче, случайно видях вашата обява. Живея точно зад ъгъла. Помислих си, че ще е хубаво да работя така близо до вкъщи. А освен това рисуването е моето хоби. Помислих си, че може би ще получавам с намаление някои материали.
— На служители продаваме с петнайсет процента отстъпка. Как се казва другото място, където сте нает?
— „Електрическа компания Джоунс-Хамър“! Ще отговарям за складовете. Намира се в долната част на улица „Аламеда“, точно след кланицата. Трябва да се явя в осем часа сутринта.
— Ами, знаете ли, ние искаме да интервюираме още няколко кандидати.
— Не се притеснявайте. Не съм очаквал, че ще получа тази работа. Отбих се просто, защото беше близо. Имате телефонния ми номер на формуляра. Но веднъж, като започна с „Джоунс-Хамър“ няма да е почтено от моя страна да ги зарежа.
— Женен ли сте?
— Да. С едно дете. Момченце, Томи, на три години.
— Добре, ще ви се обадим.
В шест и трийсет същата вечер телефонът иззвъня.
— Господин Чинаски?
— Да?
— Искате ли все още тази работа?
— Коя?
— В „Снабдяване с художествени материали «Херувим»“.
— Да, да.
— Елате утре в осем и трийсет.
74
Бизнесът им не вървеше много на добре. Поръчките бяха малки и идваха рядко. Управителят, Бъд, се обърна и закрачи към масата, на която аз се бях опрял и пушех пура.
— Като нямаш много работа можеш да ходиш в кафенето зад ъгъла да пиеш едно кафе. Само гледай да си тук, като идват камионите за поръчките.
— Разбира се.
— Рафтът с валяците да е пълен винаги. Трябва винаги да има валяци.
— Добре.
— И си отваряй очите на четири, за да не влезе някой отзад и да ни открадне стоката. Много измет се е навъдила напоследък.
— ОК.
— Имаш ли достатъчно етикети ЧУПЛИВО?
— Да, да.
— Недей да пестиш етикетите ЧУПЛИВО. Слагай по много. А като свършат, само ми кажи. Опаковай нещата внимателно, особено бурканчетата с боя.
— Ще се погрижа за всичко.
— ОК. А като няма работа, отиваш зад ъгъла и си взимаш чаша кафе. Това е кафенето на Монти. Имат една сервитьорка с големи цици, трябва да ги видиш. Носи деколтирани блузи и непрекъснато се навежда. И сладкишите им са пресни.
— ОК.
75
Мери Лу бе едно от момичетата, които работеха в канцелариите отпред. Мери Лу бе по̀ така. Караше тригодишен кадилак и живееше с майка си. Падаше си по музиканти от филхармонията на Ел Ей, филмови режисьори, оператори, адвокати, търговци на недвижима собственост, лица лекуващи с хиропраксис, свети хора, бивши авиатори, балетисти и други развлекателни фигури като борци и леви полузащитници. Но тя не се бе омъжила и никога не бе излизала от канцеларията на „Снабдяване с художествени материали «Херувим»“ освен, от време на време за по някое бързо ебане с Бъд в дамската тоалетна тя кикотеща се, вратата залостена, след като е решила, че всички са си отишли. Освен това бе религиозна и обичаше да залага на конни надбягвания, но за предпочитане със запазено място и в „Санта Анита“. Гледаше с пренебрежение „Холивуд Парк“. Бе отчаяна и същевременно придирчива и красива по един особен начин, само че нещо й липсваше, за да бъде това, което си въобразяваше, че е.