Бях зачислен към рампата за разтоварване. Тази рампа не бе обикновена рампа — десет души разтоварваха всеки пристигнал камион, когато двама бяха предостатъчни… Носех най-хубавите си дрехи. Не си помръдвах пръста.
Разтоварвахме /те разтоварваха/ всичко, което пристигаше за хотела и повечето бяха хранителни продукти. Моето предположение е, че богатите ядат омари повече от всичко друго на света. Камари и камари щайги с омари пристигаха, апетитно розови, големи, махащи с щипки и пипала.
— Харесват ти тези чудесии, нали, Чинаски?
— Д-а-а-а. Мноого — провлачвах аз.
Един ден ме извика дамата, отговаряща за персонала. Офисът й бе зад рампата.
— Искам в неделите да поемеш моята работа, Чинаски.
— Какво трябва да правя?
— Просто да отговаряш на телефона и да наемаш неделните миячи на чинии.
— Става.
Първата неделя бе хубаво. Просто си седях там. По едно време се приближи старец.
— Кажи, приятелче? — попитах го аз. Бе облечен в скъп костюм, но измачкан и не особено чист. Пък и ръкавелите едва се крепяха. Държеше шапката си в ръка.
— Вижте — каза той, — имате ли нужда от добър компаньон? Някой, който да води разговор? Аз притежавам известен чар. Разказвам прекрасни истории, мога да разсмивам хората.
— Така ли?
— Да, да.
— Разсмей ме.
— О, не, вие не разбирате. Трябва да е подходяща обстановката, трябва настроение, декор, знаете, че…
— Разсмей ме.
— Господине…
— Не ми трябваш, ти си дърво.
Миячите на чинии се наемаха по обяд. Излязох от офиса. Навън стояха четирийсет бродяги.
— Така, слушайте. Трябват ни пет работни мъже! Пет свестни мъже! Не ни трябват пияници, маниаци, комунисти или изнасилвани на деца! Освен това трябва да имате карта от „Обществено осигуряване“. Така, извадете ги и ги вдигнете високо във въздуха, добре да ги виждам.
Картите излязоха от джобовете. Те ги размахваха.
— Ето, аз имам.
— Ало, ти…, да. Остави човека на мира.
Аз бавно ги огледах.
— ОК, ти с лайняното петно на яката — посочих го аз — пристъпи напред.
— Това не лайняно петно, сър. Това е сос от печено.
— Добре, добре приятелче, не знам, но ми се струва, че по-скоро ядеш лайна, отколкото печено.
— А-ха-ха-ха-ха — избухнаха бродягите. — Аха-ха-ха-ха!
— ОК, така, трябват ми още четири добри миячи на чинии! В ръката си имам четири монети. Ще ги хвърля високо нагоре. Четиримата, които ми донесат монета, днес ще мият чинии.
Хвърлих монетите високо във въздуха над тълпата. Тела скачаха и падаха, дрехите се пореха, чуваха се псувни, един мъж изкрещя, някои си разменяха юмруци. След това четиримата щастливци излязоха напред, един, после друг и така. Те дишаха тежко и всеки държеше в ръка монета. Раздадох им работните карти и ги упътих към столовата, където първо щяха да ги нахранят. Другите бавно се разотиваха, бавно стигаха края на рампата, скачаха и тръгваха надолу по алеята към пустия неделен център на Лос Анджелис.
85
Неделите бяха най-хубави, защото бях сам и започнах да си нося половинка уиски да ми помага в работата. Една неделя след тежка пиянска нощ бутилката ме хвана: махнах си главата. Когато се прибрах в къщи, смътно си спомнях някакви необичайни случки през тази вечер, но бе объркано. Казах за това на Джан на следващата сутрин преди да тръгна за работа.
— Май снощи се издъних. Но може и да си въобразявам.
Влязох и тръгнах към перфоратора. Картата ми не бе на рафта. Обърнах се и закрачих към възрастната дама, която отговаряше за персонала. Когато ме видя, тя започна да нервничи.
— Госпожо Ферингтън, няма ми картата.
— Хенри, а аз смятах, че си такова добро момче.
— Какво има?
— Ти не си спомняш какво направи, нали? — попита тя, като нервно се огледа наоколо.
— Не, госпожо.
— Ти се беше напил. Заклещи господин Пелвингтън в един ъгъл в мъжката съблекалня и не искаше да го пуснеш. Държа го там половин час.
— Какво му направих?
— Не искаше да го пуснеш да си върви.
— Кой е той?
— Помощник-управителят на този хотел.
— Какво друго направих?
— Поучаваше го как да стопанисва хотела. Господин Пелвингтън е в хотелиерския бизнес от трийсет години. Предложи му проститутките да се регистрират само на първия етаж и редовно да им се правят медицински прегледи. В този хотел няма проститутки, господин Чинаски.