А там, където те можеха да се видят и където не знаеха какво е Южният кръст, в дома му сега го чакаха две любими същества: Ваньо, синът му, и Мария, жена му. Чакаха. И не предполагаха къде, в какъв пущинак се е заврял.
Толкова му домъчняваше, като си помислеше за тях, че му идваше веднага да зареже всичко, цялата си работа, амбициите си, мечтите си, да се качи на самолета и да се върне при тях.
Без кой знае какви открития, без особени успехи — но при тях!
А отгоре звездите продължаваха да примигват съвсем безучастни — и към чувствата, и към стремежите му.
Звезди, галактики! Навярно и безброй планети. Както някои учени предполагат, че извън Слънчевата система има два пъти по-стари от нашата Земя планети, където има вероятност да се е развила много по-рано и много по-съвършена от нашата цивилизация, която по някакъв начин, с ракети или непознати лъчи под формата на бактерии, вируси или чисти дезоксирибонуклеинови киселини е препратила зародишите на живота и по другите светове. Та и на Земята. Как иначе да си обясним универсалността на генетичния код — при всички живи същества от вирусите до човека по една-единствена схема? Други хипотези пък минават без такива предполагаеми цивилизации. Според тях рибонуклеиновите киселини се зараждат още в междузвездното пространство. Тогава става съвсем естествен въпросът: че кое е тогава по-старо, Земята или животът?
Тъй или иначе, животът се е зародил. И веднага задействувал механизмът на еволюцията. Всъщност той е действувал още преди това. Всичко, станало след Големия взрив, е все еволюция. От Нищото към Нещото, от космичния прах към галактиките, от звездите към планетите, от най-простите елементи към най-сложните, от водорода към менделевия и нобелия, както и тия с още по-големи атомни номера, от веществата към съществата. Дали навсякъде е така? Два елемента господствуват: въглеродът в живата природа, силицият — в неживата. А иначе тъй близки по своите свойства, може би тъкмо поради това антагонисти.
Еволюция! Но и при нея напредъкът не е равномерен, и при нея има скокове. Изглежда, все във връзка със закона за симетрията. Първата форма на живота е кълбовидна с безброй плоскости на симетрия, каквато се среща при коацерватните капки и свободно плаващите микроорганизми. Следващата е радиалната: растенията, актиниите, медузите. И третата — билатералната, свойствена на движещите се по своя воля животни, с една плоскост на симетрия, най-висшата.
А дали тя ще се окаже последна? Защо да не допуснем, че тая тенденция ще продължи и нататък — към асиметрията? Без никаква плоскост на симетрия, каквато е най-сложната молекула, спиралата на дезоксирибонуклеиновата киселина. И както поначало е устроен човешкият мозък — двете полукълба с различни функции.
Прекъсна го гласът на Джалонг:
— Туан, радиото спря.
Биологът забърза към огнището:
— Как така е спряло?
— Ей тъй, свиреше и изведнъж — нищо! Оглуша.
Пеев вдигна апарата, превъртя бутоните нетърпеливо.
Нищо! Всички станции мълчаха.
Само някакво слабо пропищяване при смяната на вълните.
Значи батериите не са изтощени.
Тогава антената?
Но и тя в ред.
Какво друго?
Сега, в тая тъмнина, не можеше и да мисли за разглобяване, та да дири повредата.
Тогава, кой знае защо, тъкмо в тоя миг Пангу рече:
— Виж какво, туан! Щом има много хора, и аз ще дойда при Белия вир. С много хора злите духове не са страшни.
Даяките, вече готови за сън, се надигнаха разсънени.
— Какви духове? — запита Джалонг.
И преди Пеев да му даде знак, че не бива да издава тайната им, Пангу заразправя най-изчерпателно за всичко, което бе видял, като се почне от съществото, което го бе гонило по клона на каури, та се свършеше с подобните на него духове, които бяха убили глигана ей тъй, без да го докоснат.
Слушателите му останаха мълчаливи няколко минути, слисани от чутото. Макар да живееха и да се препитаваха далеч от родните си села, суеверието бе пуснало яки корени в душите им. Бяха научили само това: в града има лоши хора, в джунглата — зли сили. И едните, и другите трябва да отбягваш!
Тъкмо в тоя миг, при това досадно напрежение, радиоапаратът изведнъж проговори:
„Драги слушатели, по неизвестни причини всички наши предаватели престанаха да излъчват в продължение на три минути. Сега продължаваме предаването с музика.“
Пеев сви устни — неизвестни причини! Как може да се говори така днес, когато са изучени до последния детайл всеки генератор, всеки модулатор, антена, проводник? И когато с тях боравят най-квалифицирани кадри? Пък защо ли не? Докато има техника, ще има и аварии. Нали техническото устройство е неспособно да се саморегулира, както живият организъм? Отдавна беше убеден в това — време е вече човекът да ограничи убиващата го техническа цивилизация. Да потърси и други източници на енергия. Централите да работят върху принципа на живата клетка. Транспортните средства да се придвижват с изкуствени мускули, а енергията им да се произвежда от белтъчни молекули и синтетични митохондрии. Тогава няма да има необясними аварии, няма да има замърсяване на околната среда. И то при най-висок коефициент на полезно действие…