Тогава той се огледа и като откри това, което търсеше, сряза ластара на провисналата лиана. После с избликналия сок натри краката си. Кръвопийките мигом се отпуснаха на земята. И повече не го закачиха.
При техния вид Пеев се върна в лодката.
Какво да прави?
Не можа да измисли нищо.
И включи радиоприемника си. Слушайки музика, можеше да му хрумне нещо по-свястно.
А какво по-свястно? Или да убеди Пангу, или да се върне назад, да дири нови водачи? А време вече не му оставаше и парите привършваше. Отчет трябваше да дава после.
Музиката прекъсна. Започна предаването на новините.
Пеев вече се тъкмеше да завърти на друга станция, когато чу нещо, което го накара да се откаже от намерението си.
Самият тон на диктора издаваше важността на съобщението:
„Предполагаме, че на слушателите е добре известен случаят с падналия преди четиридесет дни болид в непосредствена близост с брега.
Тогава мнозина бяха успели да видят огненото тяло, спуснало се косо от изток на запад и потънало сред вълните.
Такива явления не са редки. Почти всяка вечер могат да се наблюдават тъй наречените «падащи звезди» — метеори, които изгарят още в йоносферата, без да достигнат земната повърхност. По-едрите от тях успяват да преминат атмосферата и да паднат на земята. Това са метеоритите или болидите. От големината зависят и последиците им. Едни не причиняват никакви видими щети и от тях учените съдят за състава на тия гости от Космоса. Понякога обаче, за щастие съвсем рядко, ни спохождат и тела с огромни размери, които предизвикват сериозни изменения по земната повърхност. Такъв, допускат, е бил Тунгуският метеорит в СССР и другият, който с взривяването си е образувал Аризонския кратер в САЩ. Също кратерът Нгоро-Нгоро в Африка и много други. Подобен е и произходът на кратерите върху Луната.
С подобно обяснение тогава се задоволиха не само обикновените хора, но и учените. Приеха, че метеоритът е потънал в залива.
Но една снимка промени хода на нещата. Фотолюбител се готвел да улови чудния залез над морето. Когато видял огненото тяло, той съобразил и натиснал копчето. След като извадил снимката от проявителя, очите му открили нещо, което наблюдателите, смаяни от внезапността на явлението, не били забелязали. Макар и неясно, размазано, над светлото петно прозирали очертанията на предмет, наподобяващ космична ракета, но особена, на вид удвоена.
Военните власти, както се полага в такива случаи, забранили публикуването й, както и всякакви коментари във връзка с нея. А от правителството били отправени ноти до други държави, за да се разбере дали това не е някоя заблудена балистична ракета. Отговорите на всички запитани били категорично отрицателни.
При това положение военноморските сили предприели секретна изследователска операция за изясняване на тази загадка. Почти цял месец продължили проучванията: с подводни лодки, водолази, ехолоти, драги, тралове — с всички възможни средства на разположение.
И вчера една дълбокоморска телевизионна камера предала изображението на търсеното тяло. След подробно оглеждане от всички страни, след разчитане на буквените и цифрени означения по корпуса му, станало напълно ясно, че това е изчезналата в астероидния пояс междупланетна станция «Юпитер 5».
При това развитие на нещата правителството отмени цензурата, наложена във връзка с тоя случай.
Нашият специален кореспондент, изпратен на изследователския кораб, успял да види в екрана самата находка. Присъствувал и на подготовката за извличането и от дълбочина триста и петдесет метра.
Така и тази тайна беше разгадана.
Но като нейна последица изникват безброй нови загадки.
По каква причина, когато е навлязла сред астероидите, станцията е прекратила връзката си със Земята? Ако се е сблъскала с някой от блуждаещите хиляди скални късове, тя е щяла да бъде разрушена. А на морското дъно лежи непокътнат, без никаква драскотина апарат.
Дори ако са излезли от строя слънчевите батерии и вследствие на това прекъснато захранването с енергия на радиопредавателя; защо тя не е продължила пътя си, а е направила завой от сто и осемдесет градуса, за да поеме обратно към нашата планета? Кой е имал тая възможност и кой е бил заинтересован от това? Изключено е да е дело на някоя от великите сили, тъй като проектът «Юпитер 5» е плод на международно сътрудничество.
За беда неизвестностите не спират дотук. Изборът на траекторията за връщане не е случаен. Използувано е времето, когато Земята и Марс се намират в най-благоприятно за такъв обратен полет взаимно разположение. Избор, който може да бъде извършен от най-съвършените електронноизчислителни машини. Кой е разполагал с такава машина и с такива изчерпателни знания, за да върне апарата в отправната му точка, преодолявайки безбрежността на Космоса, което означава горе-долу с подобна точност да бъде улучена летяща муха от разстояние петдесет километра.